Хората, които гласуваха за НДСВ на парламентарните избори през 2001г. са толкова много, че всички опити да бъдат класифицирани “на едро” могат да се считат за обречени.
Освен при твърдото ядро монархисти и разочарованите от традиционните партии избиратели, Царя успя да събуди избирателната активност и на много хора, които по принцип нямат никакъв интерес към политиката.
Затова и опитите да се прецени реалната тежест на НДСВ, или да се вкара в елементарен калъп евентуалната подкрепа от страна на Симеон за един или друг потенциален кандидат за кмет, в град като Варна, са едно доста рисковано начинание.

Едно нещо обаче винаги е било ясно – хората, които подкрепиха Симеон през 2001г. не са глупаци! Тоест, ако някой си мисли да играе играта чрез пласмент на елементарни интриги, най-вероятно, последствията ще са изненадващо различни от очакваните.
По същество дилемата е абсолютно еднаква и за двата полюса – СДС и БСП.
Кого ще подкрепи НДСВ на местните избори?

Както винаги вариантите са повече от два.
Ако Симеон подкрепи собствена кандидатура на НДСВ във Варна това ще се изтълкува като мощна подкрепа за цялото дясно политическо пространство.
Очевидно е, че става дума и за още нещо – подобен ход ще бъде гаранция за истинска битка в морската столица. Областния управител Яни Янев безспорно се превърна в сериозен фактор в политическия живот на града. Тоест, той е!
И обратното! Политическите лидери в ляво са готови да продадат девствеността на първородните си дъщери, за да бъде блокирано издигането на собствен кандидат от НДСВ. Червените шамани са наясно, че при ниска избирателна активност твърдото ядро жълти избиратели, най-вероятно ще реши дали ще има втори тур на изборите. Да не говорим за надцакването между двата тура.

Ако Симеон не издигне собствен кандидат за кмет на Варна, той най-вероятно ще “дари” подкрепата си. Имайки предвид собствените му послания от 2001г. и нестандартния, но печеливш ход с привличането на много нови лица, предимно жени в политиката, логично е да се помисли, че Царят би трябвало да подкрепи независимата Ванухи Араклеян, припознавана като обединителна кандидатура, подкрепена от ОДС и редица други десни организации.

Натиск в публичното пространство (чрез медиите, собственост на групировката ТИМ) за налагане на подкрепения от БСП и лява коалиция Кирил Йорданов упражнява преди всичко жълтата депутатка Анелия Атанасова. За никого не е тайна, че и президента Първанов се опитва да влияе пряко върху решението на Царя.
При всички положения, обаче остава висящ въпроса за личния избор на хората, “дарили” гласа си в подкрепа на НДСВ през 2001г.
Царят е безспорен авторитет, но при неучастие със собствен кандидат за кмет на Варна, един евентуален уклон към подкрепа в ляво или в дясно няма да бъде изтълкуван еднозначно.
Част от избирателите просто няма да отидат да гласуват.
Друга част ще познаят своя кандидат, съобразно собствените си представи.
Трети, ще послушат Царя.
Друга част ще усетят натиска упражнен върху Царя и ще се почувстват лично унизени и засегнати. Тоест, ще гласуват обратно на очакванията. В края на краищата, президента Първанов е всичко друго, но не и олицетворение на монархическата кауза. Да не говорим, че мястото на Анелия Атанасова не е нито при комунистите, нито при ТИМ.

Много важна ще е реакцията и на местната организация на НДСВ във Варна. За разлика от други места в страната тук жълтите имат и организация, и опит, и ресурс. Не е все едно дали щабът на НДСВ във Варна ще работи с пълни сили или ще отбива номера. При такива заплетени ситуации всички се юрват да отчитат интереси, връзки, влияние на ченгета и т.н. Простата истина е, че понякога нещата са субективни и ... лични. Още от сега е ясно, например, кой няма абсолютно никакво намерение да работи за Кирил Йорданов.
Ясно е и защо!

Тоест, ако Симеон не издигне собствена кандидатура за кмет на Варна никой няма да получи еднозначно цялото наследство на НДСВ!
Поне не без битка!

Антон Луков