Варненските общински съветници имаха два варианта да съставят мнозинство - единят беше корпоративен, другият - политически. Трети няма! Освен, ако не се смята някаква комбинация между вече посочените варианти. На този фон да се дават морални напътствия е, меко казано, безсмислено (направо си е глупаво).

За добро или за зло, в Общински съвет-Варна бе създадена линия на приемственост. Политическа приемственост! И тази примественост има своите корени далеч преди избирането на Борислав Гуцанов за председател на съвета през миналия мандат. За никого не е тайна, че в морската столица бизнесът винаги се е усуквал около политиката. Тази любов не е нито от вчера, още по малко е от онзи ден. Още Пламен Герасков - първият председател на Общински съвет–Варна (1991-1995г.) след демократичните промени, схващаше себе си преди всичко като ПОЛИТИЧЕСКО ЛИЦЕ и после като всичко останало. Той идваше от редиците на СДС и беше едно от лицата на СДС в морската столица. Който си мисли, че в онези години не е имало икономически интереси, жестоко се лъже.

Само ще спомена, че точно тогава, настоящите мастодонти от днешната бизнесструктура ГЛАС, тепърва караха страстен икономически пубертет, свързан с първоначалното натрупване на капитала. Вярно е, че ТИМ бяха още в проектите на бащите си, но и те цъфнаха на сцената някъде по време на следващия председател на Общински съвет - Варна, Николай Стоянов (1995-1999г). И Стоянов, подобно на Герасков, дойде директно от структурите на СДС. Беше председател на СДП и зам.-председател на сините във Варна. Изразяваше ПОЛИТИЧЕСКАТА ВОЛЯ на СДС. След Стоянов се изредиха Стелиян Севастиянов (тогава Зам.-председател на СДС), Красимир Симов (тогава Председател на БББ) и Апостол Димитров (тогава председател на ГС на БСП-Варна) и каквото и да говорят, причината за всяка една смяна бе ПОЛИТИЧЕСКА.

Разбира се, бизнес-интересите винаги са били съществена част от работата на общинския съвет във Варна. Никога не са били ОСНОВАТА. По-скоро, можем да говорим за последици, отколокто за причини. Промяната на съответната ПОЛИТИЧЕСКА ЛИНИЯ довеждаше нови БИЗНЕС ИНТЕРЕСИ, а не обратното. И според дебелите книги (и според правилата на елементарното приличие), така трябва да бъде.

Избирането на Борислав Гуцанов за председател на Общински съвет–Варна, е напълно в духа на тази традиция. Гуцанов на първо място е лицето на своята партия. Той и в момента е председател на ГС на БСП-Варна. Съвсем отделен е въпросът, кой колко харесва или не харесва тази партия или нейното лице. Факт е, че изборът на Борислав Гуцанов за председател на Общински съвет във Варна е концентриран израз именно на политическа воля. Тази воля, по абсолютно същия начин, както и при предишните председатели на общинския съвет, е събирателен образ на УПРАВЛЯВАЩАТА политическа линия - Президент, Министър-председател, Правителство, мнозинство в Нардоното събрание.

Варна е прекалено важен град, за да бъдат оставени нещата просто така на местните провинциални партайгеносета. Изводът се налага от само себе си - без директната подкрепа на основните властимеющи фактори от национален мащаб, мнозинство във варненския Общински съвет (и в останалите големи български градове, плюс столицата) е много трудно да се състави.

Вероятно, мнозина ще посочат като изключение примера с избора на Стелиян Севастиянов. Всъщност, точно този пример е най-серизоното потвърждение на посочения извод. Вярно е, че Севастиянов бе избран за Председател на Общинския съвет във Варна, въпреки желанието на кмета Кирил Йорданов. Тогава обаче, на власт беше правителството на Иван Костов, а Президент беше Петър Стоянов. В момента, в който те сдадоха позциите си, същото се случи и със Севастиянов.

Колкото до примера с Бойко Борисов, то отново можем да говорим по-скоро за потвърждение, отколкото за някакво изключение. Борисов управлява в София въпреки БСП, но не и въпреки Президента Георги Първанов. Освен това, позициите на Бойко Борисов в МВР съвсем не са за подценяване. Тоест, в случая със софийския градоначалник трудно можем да говорим за класическа опозиция. По скоро, можем да говорим за разумен компромис. Доста сходен, между другото, с комрпомиса Кирил Йорданов. Някой някъде в един софийски ресторант (вероятно “Монтерей”) е преценил, че БСП трудно ще превземе една синя крепост с директен щурм. Оказва се, че много по-осъществим и ефективен е планът за атака на десните от... дясно. Не случайно, най-важните послания в кампаниите и на Бойко Борисов, и на Кирил Йорданов са свързани с... дясната политика и те дават мило и драго даже за формална подкрепа на идентификацията им с дясното. Съвсем отделен е върпосът за истинската им идентичност и провежданата в последствие политика.

Така или иначе, във Варна по класическия начин бе създадено мнозинство в Общинския съвет и то е сързано с една вече считана за традиционна политическа линия. Традиционна, от гледна точка на практиката, а не от гледна точка на конкретна партия. Ако приемем, че Борислав Гуцанов (по-точно тандемът Йорданов – Гуцанов) е лицето на тази линия, то няма как да не отбележим, че това лице изглежда доста разумно. Мнозина вече са забравили, но през 1995г., когато СДС имаше 25 съветници (двадесет и шестия глас имаше по-скоро интереси в транспорта, отколкото в политиката), нямаше нито един председател на комисия(постоянна или временна) в общинския съвет, който да е представител на опозицията. В онези времена протестите на младия тогава червен съветник Пламен Начков останаха глас в пустиня. Днес, опозицията има зам.-председател на Общинския съвет в лицето на председателя на СДС-Варна - Цанко Цветанов. Само по себе си, това е послание за начин на управление и който не го е разбрал, си е за негова сметка. Съвсем логично изглежда продължението - когато му дойде времето и махалото се върне в дясно, тази политика би могла да намери своето продължение. Няма нищо лошо в това избора на зам.-председател от опозицията да се превърне в традиция и самият живот доказа, че това е правилния начин.

Просто толерантността е съществена част от работещия модел.
Ще го разберат и онези - от бизнеса. След като поскучаят известно време в общинския съвет, ще им стане ясно, че всъщност, хвърлянето на милиони за няколко съветника НЕ си е заслужавало. В мнозинство се влиза не защото си много богат или много могъщ, или много информиран, а само когато и ако те поканят.
Антон Луков