Моитe приказки са донейде за дeцата и донейде за всички онeзи, които са съxранили дeтската способност да сe удивляват и да сe радват, предупреждава Оскар Уайлд. „Донейде за децата” се оказа, че е и новият спектакъл на Варненския куклен театър – „Щастливият принц” от споменатия автор.

„Донейде” всъщност си е направо евфемизъм, като се има предвид, че второкласниците от СОУ „Св. Климент Охридски” трудно бяха заставяни от довелите ги учителки да се държат прилично, да не шумят и да не отправят „неуместни” коментари към сцената.

Към това като прибавим и спирането на тока за 10-ина минути, последвано от паразитни шумове в озвучаването, съсредоточаването на малчуганите в мобилните им телефончета и пр., премиерата може да се определи като почти пълен провал.

Не така видяха нещата обаче актьорите (моите уважения към тях) и създателите на представлението по време на последвалата пресконфернция. „Не бива да бъде подценявана интелигентността на децата”... Късновикторианската естетика това, завладяващата анимация онова...

Нито анимацията беше завладяваща, нито текстът на актьорите разбираем за осемгодишните зрители. В отделен разговор директорката на трупата сама призна, че представлението е по-подходящо за тийнейджъри, а приказките на Оскар Уайлд се изучавали чак в 5 и 6 клас.

Какво да се прави обаче като от училището толкова искали да го гледат.

Подмятането, че е по-добре на малчуганите да им се налива в главите Уайлд, вместо Азис например, едва ли бе толкова уместно, при положение, че телефонът на една от госпожите по време на представлението замалко да продъни тъпанчето ми с последния попфолк „трепач”.

Иначе „мащабният проект” на Куклената трупа, чиято ламаринена фасада, простете, но прилича повече на плодзеленчук, е щедро подкрепен от постоянната комисия по култура... пардон, от общинската дирекция по културата.

(Комисията всъщност нямала право да разпределя средствата, поне според правосъдието.)

На колко възлиза споменатата помощ от общинския бюджет обаче за нас и за коректните данъкоплатци остана една малка тайна... Не че има кой знае какво значение, но както в къщата на обесения не се говори за въже, тъй може би и в условията на криза...
Васил Тоновски