Жадувам за този ден! Жадувам за мига, когато ще бъда сигурна, че ако се опитам да противодействам на някой самозабравил се чиновник, или на алчен правораздавач, това няма да е последното смело и свободно решение в живота ми. Може за неизкушената аудитория да звучи пресилено, ала хората, които са се сблъсквали с някаква форма на корупция и които са изстрадали всяко свое желание за независимост и игра по правилата знаят жестоката цена и разбират мечтата ми.

През седмицата, която изпращаме, отбелязахме международния ден за борба срещу корупцията, а кампанията на ООН мина под мото „Вашето НЕ има значение”. И тази година очертаха регионалната картина на проблемите и възможностите за противодействие, представиха национални политики и стратегии, добри практики, успешни инициативи, побъбриха, порадваха се и се разотидоха.

Сигурно съм несправедлива, защото общественото говорене е много важно нещо... Но кое всъщност е нашето НЕ? Да поспорим за доброто и злото, за правната рамка, за липсата или наличието на присъди? Да създадем купища звена, комисии, съвети и всякакви подходящи и неподходящи за целта органи? Да използваме удивителни вместо точка?

Ако моето НЕ имаше значение, много от неписаните правила, които ръководят света ни, нямаше да съществуват. Ако то имаше значение, когато пътувам из страната, пътните полицаи нямаше да дебнат на метри от някое напълно безсмислено ограничение от 50 километра на равен, гладък и плачещ за нормални извънградски скорости път. Не. Те щяха да бъдат там, където има нужда от тях: да предотвратят задръстване, да предупредят за опасност по пътя, да помогнат на някой участник в движението, да се окажат пет минути преди произшествието и... произшествието да не се състои.

Ако моето НЕ имаше значение, всеки път, когато имах нужда и възможност да назнача на работа във фирмата си непълнолетен, Инспекцията по труда нямаше да ме засипва с изисквания за купища документи, доказателства и формуляри и изнервящата кореспонденция нямаше да трае точно толкова, колкото е сезонът, така че в края му, сама да се откажа от артистичната си идея да назначавам когото и да било... Междувременно най-логичният завършек на историята е на непълнолетния да му писне от чакане и , разочарован от несериозното ми работодателско отношение, да се втурне по плажове и дискотеки, защото лесният път е винаги за предпочитане пред неоснователно трудния път, нали?

Ако моето НЕ имаше значение, разрешително, за каквото и да е, щеше да се получава за няколко дни. Защото всички разтегнати във времето срокове, са предпоставка, ако платиш, да получиш бърза услуга. И предпоставка, ако не платиш, да те разхождат до припадък от кабинет в кабинет. Защото от папките и протоколите на всеки рестриктивен режим дебне по един алчен чиновник и винаги, когато той се втурне да буквоядства и да пъшка какви усложнения предстоят, опитът Ви говори, че става дума за пари, нали?

Ако моето НЕ имаше значение, в съдилищата нямаше да се гледат дела-„еднодневки”, чието определение е без право на обжалване, защото потърпевшият няма значение, а печелившият плаща добре. И нямаше да се случва, както с момчето, което тази година не отпразнува своя студентски празник... виновникът да си плати 500 лева и това да е гаранция за спокойствие и гаранция, че всичко минава безнаказано. Кой е този, който има право да отнема човешки живот? Кой има право да оценява човешки живот? И нима животът струва толкова?

Хиляди случаи, хиляди примери, хиляди възможности да съзрем проблема, ако искаме да сторим това. А проблемът не е кой знае колко сложен. Просто винаги хората трябва да имат право на избор и на обжалване, ако искаме нещата да се случват на светло и на чисто. Ако ни глобяват, трябва да имаме три равни възможности: ако сме съгласни, да платим на място, или да платим в общината, или , в случай, че сме на друго мнение, да можем да обжалваме пред независим орган... НЕЗАВИСИМ.

В момента държа в ръце решение на строителен контролен орган от април 2007-ма година. В него се изисква в тридневен срок, включващ събота и неделя, да бъдат представени документи, чието събиране процедурно изисква десет дни, т.е.. абсолютно е невъзможно те да бъдат събрани за такъв период. При непредоставяне следва глоба от сто лева пише в решението. И, забележете, не подлежи на обжалване. Кой е този всевластен правораздавач и събирач на пари, когото никой не може да контролира и не може да коригира и, който дори допуснал грешка в сроковете, не допуска обектът на историческото му решение да има алтернатива? Или, може би е начин на безсилен чиновник да избие комплекс и да развърже кесията на някого, когото не харесва?

... Простете, но за колкото и конференции, добри практики и успешни примери да говорим, докато това съществува, всичко ще бъде просто говорене...

Ако някой изобщо иска да каже: „ Не на корупцията!”, вместо да подрежда комисии, съвети и отдели, той просто ще си направи труда да въведе правилото, че един контролен орган /в каквато и област да работи той/, вместо да плаши хората, да ги дебне, да ги стиска за гушата и да обещава, че ще отпуска хватката на всяко следващо нерегламентирано плащане, вместо това да насочва, да съветва, да информира, да показва, да предупреждава... Един контролен орган трябва да бъде полезен на хората и на бизнеса. Защото в крайна сметка целта е нещата да се получават добре и безпроблемно, животът да става по-добър и да няма жертви и аварии. И средството към тази цел не е хората да бъдат дебнени и тормозени, а да бъдат предупреждавани и да получават помощ.

Вчера ми се наложи да поспоря с един разтревожен кадър на електроразпределително дружество, че ако са го изпратили по сигнал за авария, след като си свърши работата, той трябва да опише всичко в протокол, защото иначе може просто да сме пили кафе заедно и толкова. Ако нямаш документ, как доказваш какво се е случило? Той, обаче настояваше на своето: никакви документи, защото утре-вдругиден можело да се повлечем по съдилища и тогава ще стане страшно. Ако можете, обяснете на този човек кой какви задължения има. Обяснете му правилата. Обяснете му живота. Нали, ако всичко си беше на мястото, той щеше да мисли за електричество, а не за Страшния Съд и за още по-страшния предизвестен път към него.

Значи всичко е начин на мислене и начин на живот. Корупция има, когато нямат желание да я пресекат. Всичко останало е просто красота на изразяването и някакъв полет над реалността.

Затова жадувам за деня, когато моето НЕ действително ще има значение. Жадувам. Аз – един съвсем, съвсем обикновен човек.

Даниела Иванова
водещ на предаването “Позиция”
Радио Варна