Във Варна може всичко да ти се случи, дори и да живееш добре. Във Варна може всичко да те сполети, дори и да живееш зле. Този град е изтъкан от комплексите на купища хора, докопали се до властта във всичките и измерения. Те са способни на всичко – седнали на удобните си служебни фотьойли, те са се вживели в ролята на съдници и знаят на кого как, кога и защо да подрежат крилата.
Тези хора са по-страшни от мутрите. Или от новите “бизнесмени”, които кой знае защо същите тези облечени с власт недоразумения се страхуват да нарекат със собствените им имена, а се застраховат с кавичките.

Във Варна е страшно да си неудобен. Защато винаги те поръчват.

Не е задължително да те пребият, още по-малко възможно е да те убият, рядко се случва и да те подпалят. Властта на приятелските кръгове си служи с далеч по-рафинирани начини за да те докара дотам да не можеш да си вземеш въздух от безсилие, унижение и безпомощност.
Приятелският кръг на местните велможи – управляващи може всичко, защото като октопод е обхванал всички институции. Съд, прокуратура, полиция, следствие, данъчни, община… И това, че има някакви писани закони, в които всички се кълнат, на практика нищо не означава. Със същите тези закони и вратичките в тях, всеки, който не понася на вкуса на “богоизбраните” всеки момент може да си получи заслуженото.
Случва се и така…
Председател на варненски съд привиква журналисти в кабинета си. Дава им предварително написани материали срещу собственик на фирма, който не е долюбван от магистрата. Задачата се свежда без никакъв свян: трябва да бъде смачкан въпросния бизнесмен. Стратегията е простичка – привикани са журналисти, на които може “да се разчита” от местни и национални медии, за да е ударът повсеместен. Удобните журналисти в тази страна и без това са купища. Манипулациите в печата са ежедневие, но когато са поръчвани от топмагистрат, призван да не сваля превръзката на Темида от очите си е отварително.
Случва се и иначе…

Същият този магистрат, самозабравил се от количеството изпито шампанско спира законен строеж само защото му било шумно…

Въвлича в беззаконието си РДВР-Варна и кмета Кирил Йорданов. Тропа истерично с крака, иска да стане на неговото. И става. Защото е на върха на юридическата пирамида във властта. Същият този магистрат може да направи и нещо още по-вълнуващо – да изиска дело на недолюбван от него журналист и с “кадифени ръкавици” тихомълком да разпореди на същият журналист да му “бъде отрязана главата”. Колко му е – режат му главата на журналиста и дори не му дават възможност да обжалва на по-висока инстанция в столицата, тъй като там пък е командирован друг плазмодиеподобен висш варненски магистрат, който дори от елементарно възпитание не си прави отвод по делото… И със същата плазмодиевска усмивка отсича на личната си, а не на безпристрастната магистрастката гилотина главата на пишещият…
Номерът е безотказен. Няма човек, който да не се харесва на приятелския кметски кръг и да е пожален от съда, например. Няма такъв, който да не е сиктиросан и от РДВР-Варна, да не говорим за данъчни, ХЕИ и всякакви службици, които могат да начисляват под път и над път глоби.
Ако на червенобузест генерал от полицията не му понася свободомислието на някого се впрягат всички специални и не толкова специфични служби.

Повечето от спецслужбите и полицейските оперативни не правят нищо друго, освен да ровят в житието – битието на неудобния.

Никакъв проблем не е да го поставят на подслушване. Какво ти тук означава, че председател на съда дава разрешение за това? Той го дава без да му мигне окото. А ако го е шубе и вечер бяга да се консултира с бившия шеф на ДС във Варна какво да прави, че да не го награбят, има и други начини и средства – частни фирми, които се занимават с подслушване и обслужват не само РДВР-Варна, но и приятелските кръгове…Слухтят ушните войаори и аха-аха да спретнат някоя разработка, но понеже са тъпи винаги удрят на финала на камък. Защото никого не можеш да смачкаш наистина, ако няма за какво. Тъпоумните ченгета стигат дори до там, че шантажират подслушваните от тях “обекти” със собствените им подслушани приказки, което абсолютно незаконно. Смешниците пагонлии в безсилието си да служат хем на закона, хем на дявола пробват и друг фасон поведение – направо и директно притискат съдии и прокурори да направят нещо с някого, и да не се притесняват, че трябва да си измислят несъществуващи мотиви, тъй като “ние сме опънали чадъра”…
Случва се и обратното…
На някой да му писне и да каже, че провинциалните “царе” са голи. Да им зададе някой по така въпрос, или да ги изтипоса наяве. Да ги запита например, защо докато търсят печатници, печатари и фалшиви евро само във Варна и Пловдив, и пъчат напред невчасови сикретсървиси и европоли, не обелват и лаф за топ не, ами вип-печатници за фалшиво евро в столицата. Кой там опъва чадъра? Да не би пак да е нещастния Клюн, който само дето още не са го набедели, че е гръмнал Луканов…

Във Варна вместо да се прилага закона, се играе игра без никакви правила и в това отношение мутрите са най-добрите хора, които можем да познаваме.

Защото при тях се бие и убива само поради една единствена причина. За пари. За много пари. И ако си предател, ако си измекяр си го получаваш рано или късно. По законите на гангстерството.
Кой е по-страшен тогава да те поръча: мутрата, или бялата якичка? Защото мутрата не наказва за свободно изказана мисъл. Мутрата изобщо не си прави труда и да си помисли да те поръча, понеже не му харесваш ей тъй на и не си от неговия кръг. Мутрата няма нито нерви, нито време да се занимава с малоумни разработки, постановки и смеши от рода на напразно подслущване и следене. Мутрата прави много по-умни неща само тогава, когато някой го е завлякъл с много пари. Или територии.
За разлика от него, варненския прототип на продажен магистрат, общинар, данъчен и полицай упражнява и изпълнява поръчки всякакви. Стига да му ги е наредил прятелския властови кръг. “Бялата варненска якичка” може да стъжни живота на всеки бизнесмен, политик, общественик, журналист само защото трябва му се покаже, че не може да мисли нещо по-различно от кмет, генерал, ошампанена съдийка и самозабравила се групировка.
Бялата якичка може всичко, защото лостовете на властта са в ръцете и. Ако трябва ще съсипе бизнес, ако е наложително ще остави някого без работа, ако може ще арестува, подсвлушва, шантажира… Важното е, “обектът” да клекне. Да му писне. Да се наведе, или да се откаже.

Всеки, който наруши статуквото на местната управленска мафия е обречен на поръчка.

Да те поръчат не означава задължително да те качат в асансьор. Да те поръчат по-често означава да те унижат, да те смачкат психически и финансово. Да те накарат да намразиш държавата и родината си. Само заради няколко отратителни типове, които може и да носят чисти ризи и холивудски пелерини, но душите им вонят по-гнусно от тези и на най-дебеловратите.
Във Варна може да се случи всичко, включително и това да се отчаеш от мръсната мафия, която царува безнаказано, защото се ръководи от хората високи постове в града. Но винаги идва видовден. И господ винаги си знае работата. Напълнили гушата всички тези измекяри на властта си отиват.
Ние обаче оставаме. И сме призвани не да се гънем, да търпим и да мълчим.
Призвани сме ние да ги поръчаме. Да им поръчаме гражданско общество и да го пометем.
Завинаги.
Веселина Томова