Продължение...

---

Оказа се обаче, че са си направили сметката без кръчмаря. Защото хората им "подивяха".

Най-мощно се надигнаха червените. Станишев дълго ще има да ближе рани след кърджалийския удар. Той на няколко пъти предава своите хора в "бастиона на Доган" и това едва ли ще му бъде простено. Първото, което направи, е, че някак си се разграничи от бурните протести срещу отнемането на депутатския мандат на Стефан Данаилов. "Позитано" 20 лъга известно време своите, че възнамерява да подкрепи активистите си и да сезира Конституционния съд, а след това по терлици се измъкна и нищо не направи. Отделен въпрос е дали можеше нещо наистина да се постигне. Но всъщност става дума за това, че българите в Кърджали не почувстваха рамото на партията си. И тъкмо преживяха този шок, дойде още по-силен. Лидерът на БСП в последния момент оттегли кандидатурата на шефа на местния областен съвет Милко Багдасаров и я подмени с удобния за Доган Ангел Коджаманов. Последва оставка на цялото областно ръководство, общинските структури също въстанаха. В тази драматична ситуация единственото, което намериха да кажат зам.-шефовете на столетницата, е, че в случая става въпрос за личностен проблем и че…няма да има наказания за кърджалийските соцорганизации. На това му се вика или безочие, или неадекватност. Та Багдасаров отказа всички постове, които му предлагаха за компенсация. Не им ли светна на "Позитано", че в случая става въпрос за много по-голям проблем, отколкото се опитват да го представят. И че кандидат-губернаторът, когото похарчиха, е емблематичната фигура на недоволството срещу партийната централа. Не си ли дават сметка, че примерът в Кърджали сигурно ще се окаже заразителен и за други структури, които недоволстват срещу връзването с Доган и марионетната роля на БСП?

Неглижирането на даден проблем не е решаване. А затварянето на очите пред него, не означава, че той не съществува.

НДСВ също преживява своите трусове. Жълтите структури в София-област, Варна, Ловеч и Бургас бяха сред първите, които се надигнаха срещу назначаването на областни управители от ДПС в техните региони.
Всъщност тези протести много ясно показаха, че коалицията не е между трите партии, а само между лидерите им. Които дори не си направиха труда да чуят мненията на активистите. Но това е едно на ръка. По-притеснителното е друго. Станишев, Сакскобурггоски и Доган успяха така да настроят местните си структури едни срещу други, най-вече БСП и НДСВ срещу ДПС, както не е било никога досега. Те всъщност посяха семената на омразата по места. Защото често гневът от водача се излива в ненавист към партньора, особено ако ти е наложен насила.

А иначе отделно е брожението по върховете на партиите в коалицията от разпределението на постовете.

Известната соцдепутатка Татяна Дончева още в началото заяви, че за нея този съюз ще издържи най-много до президентските избори. В БСП има сериозно недоволство срещу събирането с Доган. Не малко изявени личности смятат, че заради премиерските амбиции на Станишев и мераците за втори мандат на Първанов соцпартията е ощетена за сметка на ДПС. Доста хора са убедени, че именно заради лидерите си и отстъпките им пред Доган, за тях лично не са останали места и възможности за реализация.

В НДСВ ропотът е тих, но жълтите депутати също недоволстват от влизането на партията им в управлението. Не един и двама избраници казват, че не смеят да идат в регионите си, защото не знаят как да обяснят на хората съюзяването със социалистите. Нали по време на кампанията са обяснявали, че коалиция с БСП е невъзможна?

Има и друг момент. Царистите не разбират защо лидерът им хем влезе в управлението, хем се примири с това, което му подхвърлиха Станишев и Доган. За тях е неприемливо, че партията им няма нито едно ресурсно ведомство, а пък почти всичките им зам.-министри ще отговарят за евроинтеграцията. На последния Национален съвет на движението Симеон Сакскобургготски се опита да обясни положението, прибягвайки отново до месианската теза. Каза, че мисията на НДСВ е да вкара България в Европа и затова направил тежки компромиси. Дали останаха достатъчно хора, които още вярват в месии и мисии? Очевидно и царят не е сигурен, че отговорът ще е удовлетворителен, защото премести кабинета си на "Врабча" 23 и смята да се захване с партийно строителство. Казват, че вече е решил и да гради структури, и да не разчита само на симпатизанти, които да се търсят по време на избори.

А драмата на Доган е, че успя да настрои всички срещу себе си. Дори и тези, които сега го признават за партньор. Един сал Станишев се прави, че е забравил как наричаше водача на ДПС "политически брокер". По тази логика през следващите години на Ахмед Доган ще му е трудно да не изпадне в изолация. Още повече, че всички останали имат огромно желание да го избутат точно там.
Каква ще е цената, която тримата водачи ще платят, ще се разбере на следващите избори. Но дори и в политиката на каквото си постелеш, на такова лягаш.

Анелия Башева
в-к “Монитор”, 8 септември 2005г.