Сергей Станишев, Симеон Сакскобургготски и Ахмед Доган обичат да се хвалят със суперстабилното мнозинство, което с много усилия са успели да постигнат.
В желанието си да внушат значимостта на трудно родилото се обединение на моменти те дори успяват да прикрият иначе натрапващата се взаимна антипатия. И тримата толкова много се стараят да внушат колко важен за страната е техният съюз и как помежду им струи позитивизъм, че чак започва да изглежда съмнително и противоестествено.

В живота, и особено в политиката, напъните за доукрасяване обикновено са сигнал, че нещо яко куца. И са само неумел опит за прикриване на страха да не би то да се разбере от всички.

За разочарование на насила събралите се водачи истината за техния съюз отдавна е напуснала кръга на посветените. И не е останал човек, който да се върже на обясненията за хармонията в управлението. Нещо повече.
След последните бурни събития около разпределението и назначението на зам.-министрите и областните управители грубата реалност ги връхлетя със страшна сила. И за техен ужас показа на цялото общество, че всъщност са създали коалиция на лидерите. Не само избирателите им, но дори и собствените им партии не стоят зад тях. На върха се оказаха трима самотници, които под предлог, че са загрижени за европейското бъдеще на страната, взеха властта. И които на всичкото отгоре не могат да се гледат един друг.

Колко ще изкарат заедно, времето ще покаже. Но едно е сигурно. И Станишев, и Сакскобургготски, и Доган тепърва ще плащат цената за съвместното си управление. И ще трябва да дават отговори. Много отговори. Като например защо трябваше коалицията да е тройна. Защо Доган беше задължителният партньор за Станишев? Защо Симеон се събра с комунистите, въпреки категоричната му позиция по време на предизборната кампания, че това е невъзможно? Защо ДПС взе министерствата, през които минават най-много европейски пари? Защо жълтите склониха да бъдат избутани в ъгъла?
Засега и тримата мълчат или от немай къде смрънкват по няколко мъгляви фрази, в които задължително се намесва международното положение. Но когато следващите парламентарни избори започнат да чукат на вратата, ще им се наложи да си развържат езиците.

Изглежда БСП ще трябва да плати най-скъпо. Защото е формацията с най-дълъг живот и с реално функциониращи структури, в които има изпечени и заслужили партийци. Те ще потърсят сметката на началника си. След тях с въпросите си ще дойдат червените бабички, които вече питат защо социалистите "надуха шалварите".

НДСВ вероятно ще се размине по-леко, защото е организация от електорален тип. Местните й водачи все още нямат достатъчно самочувствие и опит, за да потърсят на глас сметка на лидера си. Шамарът обаче сигурно ще изплющи на следващите избори.

Най-безболезнено ще е при ДПС, защото то е авторитарна партия. Активистите на движението са свикнали да приемат за закон решенията на Доган. Така че по партийна линия лидерът сигурно няма да преживее сериозни катаклизми. Но пък с политическото брокерство и рекетьорство в последните години той си спечели такава омраза, породи толкова силна неприязън, че сигурно всички формации в следващия парламент ще бягат от него като дявол от тамян.
А истината за тройния съюз е простичка. Станишев, Сакскобургготски и Доган се събраха по чисто прагматични подбуди.

Никой от тях не искаше предсрочни избори, защото проучванията показаха, че партиите им няма да променят сериозно резултатите си. Освен това стана ясно, че ако не се съберат накуп, управление не може да има. Без НДСВ беше невъзможно, а соцлидерът не можеше вече да се измъкне от примката на Доган, която сам беше метнал на шията си в миг на непреодолимо желание да премиерства. Без време беше парафирал договор, с който БСП и ДПС се сраснаха като сиамски близнаци. Освен това по различни причини властта изкушаваше и тримата, и всеки си направи тънките сметки. Водачът на червените калкулира, че активистите са зажаднели за власт след 8 опозиционни години и той трябва да им я даде. Царят пък беше признал пред своите, че се опасява състоящото се предимно от чиновници жълто движение да не се разпадне, ако излезе от управлението. Доган от никого не криеше, че се е вторачил в прословутите европейски пари, и е готов и с дявола ортак да стане само и само да се добере до тях. А пък предстоящото членство на страната в ЕС беше перфектното алиби за съюзяването на тримата. И така след 52 дни разтакаване и опити за надцакване се събраха.

---

Продължава тук...