Да не забравяме за какво сме се събрали! Твърде често тази характерна нашенска приказка може да бъде чута, когато хората по нашите географски ширини правят нещо заедно. Всички сме чували или виждали със собствените си очи онази гротескна ситуация, при която след някоя и друга ракия в повече събралите се на тъжен помен започват... да пеят. Общо взето подобна картина се очертава и за местните избори във Варна. От партийните централи не отричат, че истинската битка наесен е тази за кмет, а не онази за общински съветници. И всички вкупом... нямат какво да кажат.

Ще има ли въобще кметска битка във Варна? Отговорът на този въпрос все още не е ясен. Като че ли болшинството уж настроени за промяна политици в морската столица са забравили за какво всъщност иде реч. Разбира се, за подобна амнезия си има причина. Очевиден е дефицитът на личности в местната политика. Ясно е, че настоящият кмет Кирил Йорданов е много сериозна кандидатура. Всички във Варна знаят, че и възможностите му, и преднината му пред евентуалните съперници са много сериозни. Зад Кирил Йорданов има екип, финансов ресурс, информационен ресурс, политическа подкрепа, институционална подкрепа, натрупан житейски и професионален опит.

Но и това не е всичко! Йорданов има късмет с партньорите. Лявото политическо пространство случи на лидери. Въпреки че е на власт, БСП във Варна борави много внимателно с властовите инструменти. Няма вътрешнопартийно напрежение. Обръща се сериозно внимание на всеки потенциален съюзник. Ясни са приоритетите, организацията и кой води бащина дружина. Все безспорни предимства в една кметска битка.

На всичкото отгоре специално във Варна не е изключен вариант и Кирил Йорданов да получи подкрепа от ГЕРБ. Самият Йорданов към днешна дата няма проблеми с ГЕРБ. Тепърва ще разберем дали ГЕРБ ще има проблеми с Йорданов. Преобладава мнението, че след последния доклад на комисията по досиетата местният лидер на ГЕРБ Павел Димитров не е някаква сериозна алтернатива на настоящия варненски кмет. Съвсем отделен е въпросът доколко Павел Димитров изобщо някога е бил алтернатива на каквото и да било.

Всички тези факти вероятно дават обяснение защо към днешна дата няма заявен нито една реален конкурент на настоящия варненски кмет. И все пак! Монетата има и друга страна! Не е възможно в многохиляден град като Варна да няма алтернатива. И точно тук може би му е мястото да се кажат някои очевидни истини.

Кадърни, добре образовани и харизматични личности със сигурност във Варна винаги е имало - има и сега! С редки изключения обаче те не красят редовете на провинциалната политическа върхушка. Казано направо няма изобретени такива очила, които да спасяват от политическо късогледството. В повечето случаи човекът с качества се схваща като възможна вътрешнопартийна конкуренция, а не като алтернатива в борбата за по-добро управление на града. Разбира се, има и някои обективни (смекчаващи вината) обстоятелства. СДС във Варна например има наистина ново ръководство, което тепърва ще трупа опит. Сама по себе си кашата с конгреса на НДСВ пък е достатъчно объркваща и негативите в случая е много трудно (на практика невъзможно) да се избегнат само с усилията на местната организация. Като се замисли човек, вероятно във всяка местна организация имат по едно оправдание. Изборите обаче са след броени месеци.

Затова и с голяма доза сигурност може още отсега да се предскаже, че ако работата бъде оставена на провинциалната политическа върхушка във Варна, Кирил Йорданов ще управлява до дълбока старост. Всички в морската столица са наясно, че единственият шанс за промяна на статуквото в общината е единна кандидатура, подкрепена от центъра и дясното политическо пространство. И както са наясно, оказва се, че първо трябва да се изяснят сами със себе си. Какво искат? Доколко и какво могат да рискуват? И въобще имат ли намерение да се захващат с работа, която като количество очевидно е достойна за целия китайски народ. За съжаление, ако някой очаква адекватни и смислени отговори на така поставените въпроси... най-добре е да не ги търси във Варна.

Който и да е кандидатът за наследник на Кирил Йорданов, трябва да е наясно, че на местна почва го чакат серия от неприятни изненади. Затънали във вътрешни интриги местни организации, чиято полезност с оглед на сериозната битка за кметския стол е доста съмнителна. Липсата на истинска мотивация за битка! А мотивация няма, защото не е ясен най-тежкият проблем на десницата във Варна - въпросът за наследството. Към днешна дата няма официална оценка за управлението нито на Христо Кирчев като кмет на Варна два мандата, нито на Добрин Митев като областен управител. Днес Кирчев се опитва да показва гъвкавост (защото така диктува личният му егоистичен интерес), но незнайно защо не показваше подобна гъвкавост навремето, тогава когато трябваше да преговаря с Митев и Костов. И обратното - никой не е видял официален опит за осмисляне на случилото се във Варна в периода 1995 - 1999 г. от страна на хората на ДСБ (преки наследници на екипа на Добрин Митев). След като не е ясно миналото, защо да се чудим, че настоящето е объркано, а бъдещето... мътно?

Като цяло на подобен фон е доста трудно да си представим как ще се намери мотивация за каквито и да било общи действия на десницата във Варна. На всичкото отгоре след 1999 г. в морската столица се случиха ред събития, които допълнително тровят обстановката вдясно (изключването от СДС на Янко Станев, загубата на позиции от страна на Благой Димитров, промяната в манталитета на Христо Кирчев и т.н.). На всичкото отгоре вече в наши дни пак във Варна с гръм и трясък изгърмя ГЕРБ. След като се оказа, че местният лидер Павел Димитров е в списъка на 15-те магистрати, които са сътрудничили на Държавна сигурност, не е ясно как десните ще преговарят с "другаря следовател" за съвместни действия. НДСВ пък, както по-горе отбелязахме, макар с най-силната местна организация в страната, бере достатъчно ядове с последния извънреден конгрес на партията.

Истината е, че ако изобщо има алтернатива на Кирил Йорданов, то тази алтернатива ще бъде изкована в... София. Преки разговори на лидерите вдясно и в центъра са възможни. Доста коментирана е кандидатурата на бившия шеф на разузнаването Димо Гяуров. Доколко всичко, което идва от София към Варна като информация, е вярно, е отделен въпрос. Няма начин да се случи нещо добро вдясно и в център, докато не се загърбят всички стари проблеми и не се очертае един приоритет - спечелване на кметската битка. Единственият вариант това да се случи е разговори далеч от Варна. Далеч от отровните византийски интриги на Гагаузландия, където всеки втори иска да е първи, а първият не заслужава въобще да играе в “А” група. И накрая твърда ръка - достатъчно твърда ръка, която да контролира изкъсо местните гаулайтери. Не бива да им се разрешава да мислят - това упражнение и без това ги затруднява.

По-скоро добре е, че към днешна дата сякаш никой от провинциалната политическа върхушка във Варна не забелязва колко голям е залогът! Независимо от изхода на тези местни избори ситуацията в морската столица ще се промени кардинално. Край морето основно се говори за листи за общински съветници, за икономическите позиции на новите участници (ГЛАС, “Нашият град”, експерти за регионите), кой кого подслушвал, кой с коя медия се заиграва и общо взето все от този род подробности. В случая политическото късогледство е полезно. На местните гаулайтери наистина не бива да им се разрешава да мислят (лично мнение). Логиката е проста като фасул - докато се занимават с дребни неща... ще объркват дребни неща.

Колкото до истинския залог, то той няма нищо общо с дребните провинциални интрижки!
Ако местните избори бъдат спечелени от Кирил Йорданов, то той ще се превърне в институция от национален мащаб. Това ще е коренно различна позиция от настоящата, която може да бъде описана накратко като "първи на село и деветдесет и девети в Рим". Йорданов вече ще бъде в първата десетка на най-влиятелните мъже в България и последиците за Варна и региона от подобна промяна в статута на кмета със сигурност ще се окажат драматични. Комбинацията от управленската харизма на Кирил Йорданов и властовите позиции на БСП в национален мащаб може да се окаже много сериозен коз на Варна в нелеката конкуренция с... буквално всички ключови региони край Черно море. Говорим за транспорт, туризъм, инфраструктура, европейски фондове, енергийни зависимости. И за много, много милиони. Спокойно ще можем да говорим и за голяма политика. Политика на терен европейски институции и посреднически функции при сериозни разговори с... Русия и т.н.

Ако Кирил Йорданов бъде победен, само по себе си това ще е подвиг. Човекът, който го направи, както и екипът му, ще бъдат достойни за нещо повече от уважение. Да победиш Кирил Йорданов през 2007 г. във Варна - такава кампания със сигурност ще бъде митологизирана. При това с пълно право. Първоначално през настоящата 2007 г. този евентуален бъдещ кмет на Варна няма да получи подкрепата на управляващата (все още) тройна коалиция, но неговата победа със сигурност ще е ключов знак, носещ бъдещето на цялата страна. Евентуалната загуба на Кирил Йорданов във Варна вероятно ще повлече неудържимо България към предсрочни избори. И тогава, когато колелото се завърти, пак ще говорим за транспорт, туризъм, инфраструктура, европейски фондове, енергийни зависимости. И пак за милиони и за голяма политика.
И в двата случая Варна печели! Нова власт - нов късмет.
Антон Луков