Продължение...

---

Повечето от тях нямат вече този тесен контакт с Кирил Йорданов, който ръководеше Варна през годините, и се задоволяват напоследък единствено да му скърцат със зъби по телефона или на спорадично следобедно питие. Нещата, които се случиха в Общинския съвет в края на 2004-та, също поизнервиха някои играчи в стил Бойко Борисов. По-емоционалните от тях даже вече обещават скандални интервюта през април – май, когато “ако те си отворели устата, някои хора от общината щели да се обесят в кабинетите си”. Нищо чудно това да стане – не за бесенето, а за отварянето на устите. Защото идат избори. И залогът е голям, а кметът, играейки единствено своята игра, в типично свой стил гази и аверите си по пътя. От което те не са нервни, а направо са бесни.
В първите месеци на 2005-а предстои битка за главата на Димо Стоев и това ще е рубиконът на Кирил Йорданов. Защото след изборите

той може и да не замине посланик, обаче някой авер може и да го преца/н/ка, ставайки нов областен управител.

Колкото и смешно и абсурдно да звучи. В това отношение червените в Общинския съвет, които все още не могат да стъкмят мнозинство, засега коварно пасуват. Те си знаят много добре кмета и така могат да го прецакат без Н в скобички, че на Кирил Йорданов ще му остане само меракът за паркетни посланически вечери край камината. Играта ще бъде груба и в Общинският съвет, защото червените този път са категорични, че искат всичко сега, за себе си, и изобщо без никакво упражнение деление. За да направят мнозинство обаче, им трябват хора в цайтнот, които не могат да им откажат.С групата на Цанко Цаков “Съединение” нещата не стоят по този начин, защото Цаков като един свиреп лъв на “Новото време” ще прави избори този път не за кмета и рамо до рамо с червените, а за себе си. Което пък означава, че хич няма да им цепи басма, ако не мине номерът “договорились” срещу подобаващо възнаграждение за усилията.
Обстановката се усложнява и от факта, че вътре в самата БСП – Варна, не могат да се гледат един друг и неминуемо ще бъде използвана ситуацията около изборите, за да бъдат отрязани “свойски” няколко свои глави.
Всъщност до изборите има много време, колкото и кратко то да изглежда на политиците, които трескаво градят структури. Шест месеца са много време, за да бъдат докрай изнервени играчите, които от март ще започнат да получават компромати на час по лъжичка.

Могат да се случат странни неща и някои от уж стабилните фигури в местен план да бъдат изпържени в предизборния тиган. Още повече че голяма част от тях са свързани с местната власт от години и за всеки има какво да се каже в повече.
Така или иначе за Варна се очертава интересна година. И ако най-после птиченцето кацне на рамото на Кирил Йорданов, кой знае, може да осъмнем и с нови местни избори. Кметът обаче също е в сложна ситуация, защото трябва да угоди на всички доскорошни приятели, които бавно и полека се превръщат в негови врагове. Иначе най-мекото кацане, което би му се случило, е да не стане посланик, а най-тежкото – да го качат на вертолета на Софиянски. Не че няма за какво и не че няма някой, който да не се възползва.
Почнахме с Бойко Борисов, нека завършим във варненски вариант пак с него. Изнервеният главен секретар на МВР се изпъчи, че може и да влезе в политиката. Дай Боже всекиму такъв опит. Искате ли да помечтаете кой би оглавил варненската му организация?
Ето, това е достойно домашно за размисъл.

Веселина Томова
в-к “167 часа Варна”