Една от най-очакваните и коментирани заявки за министър-председателския пост вече е факт. Младият лидер на БСП Сергей Станишев заяви в прав текст, че “Лидерът на най-голямата партия е естествения кандидат за премиер”. Освен всичко друго това изказване на Станишев стана в компанията на подкрепения от БСП-Варна кмет на града Кирил Йорданов. Както си му е редът, председателят на БСП даде рамо на бюджета на общината, а кметът се прояви като любезен домакин. Разбира се, това е напълно в реда на нещата - Станишев и Йорданов са единомишленици, с еднакво политическо верую. Полезните жестове и демонстрираната взаимност са повече от разбираеми - на практика те са задължителни между партийни единомишленици.

В дясно, например, подобни отношения между кмет и политически лидер са истинска рядкост. В СДС-Варна едва ли скоро ще зарасне раната, причинена от безсмислената война между бившия варненски кмет Христо Кирчев и бившия премиер Иван Костов, но това е съвсем друга тема. Единственото, което си заслужава да бъде отбелязано е, че до голяма степен, благодарение на личната им вражда, сега и Костов и Кирчев съвсем заслужено са “бивши” и не се очертава скоро да станат “настоящи”.
Поради тази причина (на фона на очевидната НЕзначителност, която е характерна за мелодрамите в дясно) далеч по-важен е фактът, че приятелският кръг на Сергей Станишев във Варна, начело с кмета Кирил Йорданов, демонстрираха завидна сплотеност.

За никого в страната не е тайна, че единственият друг сериозен кандидат за министър–председател е лидерът на НДСВ Симеон Сакскобургготски.
Случващото се във Варна едва ли има толкова решаващо значение за изхода от бъдещите избори, но ако вземем конкретния случай с посещението на Станишев, няма как да не си зададем простичкия въпрос “Може ли Царят да разчита на подобна екипност във Варна?”

След като варненският кмет Кирил Йорданов се е самоопределил като ЛЯВ и стои от дясната страна на Сергей Станишев, това означава ли, че онези, които го подкрепиха на миналите местни избори, сега ще подкрепят Станишев? Има много логика в този въпрос и съвсем разбираема е личната драма на колебаещите се.

Изборът на лоялност никога не е бил лесен още повече, че спокойно може да се твърди, че Крил Йорданов не е просто някакъв си кмет, а ходещ пакет от екстри, в които влиза солидна корпоративна подкрепа, информационна поддръжка, силов тил, приказен лукс и какво ли още не.
Целият този пакет от екстри ще работи за Станишев и това се счита за безспорно. Самият Кирил Йорданов е наясно, че ако се пробва с двойна игра, за нула време ще се превърне… в най-обикновен провинциален кмет.
Горе долу такава е и дилемата пред част от неговите хора, които в момента стоят на два, три или повече столове.
Съществуват сериозни подозрения, че поне един депутат(ка) ще изживее драматичен катарзис по темата.

Вгледайте се в целия депутатски списък! Целият! От ляво на дясно и обратно!
Навсякъде е пълно с преуспели личности, за които висенето на парламентарните банки никога не е било от съществено значение. Тук там има изключения със случайни хорица с посредствено образование, не постигнали нищо в собствената си професия (ако изобщо имат такава).
Именно за тях драмата е сериозна - кметските екстри или лоялност към…?
Лоялност към кого?

Както вече отбелязахме, кметските екстри са в полза на Станшиев.
Няма как да бъдат дадени, примерно, под наем за временно ползване от страна на Симеон Сакскобургготски.
Или има как? Тогава проблемът автоматически става ключов за БСП? Излъгани остават онези, които са лобирали за Йорданов и са му осигурили подкрепата на варненските социалисти. В момента те се изживяват като “правите” във вътрешнопартийните дискусии, спорове, вражди или интриги. Ами ако се окажат “излъгани”?

---

Продължава тук...