СДС пак се прави, че слуша България. Обикновените българи обаче нещо не посещават на тълпи мероприятието. Партийното ръководство най-често се среща със силно оредяващите и видимо застаряващи местни активи. Ползата от тази акция вече изглежда много съмнителна. Взаимното разочарование на слушащите от трибуната и уж наставляващите ги от залата е само една от вредите.
Логично. Този, който тръгва сред хората с уговорката, че само ще слуша, фактически отказва да отговаря на въпросите им. Както и прави ръководството на синята партия. Надежда Михайлова се изживява като отговорна само за уж успешната външна политика. Дайте й да говори за НАТО, за приятелите от Запад, за Европейския съюз и светлото атлантическо бъдеще. За съсипаната България, за мизерстващите и ограбени българи, за огромния принос на СДС за това не скланя да отговаря.
Можем да я разберем донякъде, дори да й посъчувстваме за миг. Несправедливо някак изглежда тя да се пържи пред хората, а главният виновник да се спотайва като пръдлив, потънал в жалко подобие на надменно мълчание. Тя да забърсва след него, а той да се кефи на клакьорските възгласи, сравняващи го със Стамболов. Само дето покойният не щеше ни богатство, ни пари, а “най-успешният” и прочие премиер с високата летва е сочен от българите за най-богатия човек днес у нас.
На срещата на НИС със синия актив в Димитровград не потръгнало нито слушането, нито отговарянето на въпроси на хората. От поканените 25 председатели на сини клубове отишли едва 8. Емоциите в залата избухвали постоянно, високите гости били притискани с настоятелни питания, но всуе, не се получавали от тях смислени отговори. Даже накрая се случил прискърбен инцидент. Председателят на клуба в Черногорово Данчо Данев получил инфаркт и се споминал на място. В резултат на бурните дебати, пишат местни журналисти. Не понесъл вълнението и възмущението от дебелоочието на сините нотабили, твърдят присъствали на сбирката. Данев е бил един от първите седесари в региона, участник във всички партийни битки там.
Покойният и другите активисти настоявали да получат отговор на най-естествените си въпроси, свързани с отстраняването на цялото местно ръководство дни преди това. Седмината са цапардосани от НИС по чл. 11, ал. 2 от партийния устав. За неизпълнение на задължения и уронване на престиж. Та затова местните седесари настоявали да чуят от гостите какво не е изпълнило предишното ръководство и с какви конкретни деяния колективно е уронило ценния престиж. Отговаряли им покрай въпросите или направо с нелепости. Например, защото не вървели нещата в СДС-Хасково. Или защото трябвало да се отворят към обикновените хора, за което гаранция било прочистването на структурите.

Отстраненият от председателския пост д-р Максим Господинов е своеобразна и доста рядко срещана фигура сред сините активисти. Неврологът от 8 години си има добър бизнес, предпочита да се занимава с него, а не да прави партийна кариера. Работи за СДС главно по убеждение, хората в района знаят, че работи за тях и му вярват. По тази причина под негово ръководство организацията на СДС неколкократно на избори се представя силно. За да си гледа търговията, за няколко години се оттегля от партийна работа, помага главно с авторитет и пари. Както пише в. “Новинар юг”, през периода, “когато докторът не беше лидер, в общи линии и СДС в Димитровград нямаше”. Резултатите на СДС в града рязко се влошават, затова е помолен да се върне. Следва рязко подобряване на сините позиции.
Защо от “Раковски” 134 режат един от здравите клони, на които седят? Такива хора като д-р Господинов, които се ползват с безспорен авторитет сред избирателите, останаха съвсем малко в партията. Отстраняването на такъв активист без издържана аргументация не остава незабелязано и задължително води до сериозен отлив както на партийни членове, така и на симпатизанти. Идват избори за местна власт, очертава се сериозна загуба в региона, цялата отговорност ще трябва да поеме централата в София. Очевидни неща, но нещо по-силно е надделяло над страха от последствията и е накарало Надежда Михайлова да подпише решението.
Надделял е кръгът “Капитал”, наричан още “агнешките главички”. Юнаците от този отбор вече не се задоволяват с ролята да са просто част от клиентелата в СДС, партийни бизнесмени и “касички”. Те изглежда вече са овладели контрола върху нея и я ползват за целите на оцеляването си.
В землището на с. Добрич “Каолин” АД си харесва 40 декара земя. Предварителни геоложки проучвания са доказали наличието там на варовиково находище, а те имат наблизо добър пазар за суровината. В общинската икономическа комисия са пресметнали, че при разработката на обекта може да се печелят десетки хиляди левове месечно. Ако мераклиите капиталци се явят на конкурс за концесия, както е редно, ще трябва да платят доста, а напълно е възможно да спечели и друга фирма.
Те обаче не са свикнали да действат както е редно, не обичат конкурсите. Предпочитат подаръците от властта, свикнали са да уреждат нещата си по партийному както при управлението на Костов. Така искат и в този случай да се уредят с апетитното находище. За целта в Димитровград пристига лицето Ризов, един от управата на “Каолин” – Сеново. Настоява сините общинари да уредят отчуждаването на харесаната земя, че “Каолин” да си я закупи за около 10-на хиляди лева. След това вече концесията им е вързана в кърпа евтино, защото едва ли някой ще се състезава със собствениците на земята.
Хитро, но д-р Господинов се противопоставя, не желае да участва в прецакването на селото и общината. Добър човек го предупреждава, че тези люде са много яки и ще го махнат от поста. Не скланя. Идва лично Ризов и с думи прости обяснява на невролога колко е влиятелен в НИС. Пак не се урежда меракът на капиталци и тогава влиза в действие чл. 11. Иначе няма как, ако опитат да го сторят демократично на конференция, няма да успеят.
В интервю за местната преса д-р Господинов сочи силната фигура в СДС, която в случая е демонстрирала голямата си задкулисна власт – Никола Николов. Същият съсипа “Диамант” Разград, издигна се до член на НИС и председател на икономическата комисия в НС.
В Шумен Александър Божков съзря в местните клубове главно пенсионери и безработни. Липсвали младите и предприемчивите хора, определящи десноцентристкия характер на партията. Така е, защото синята партия по подобие на червената по същество е недемократична организация, в която уволняват по факса демократично избрани местни ръководства. Младите бягат от такива партии.
Така е, защото предприемчивите хора виждат кой и как прави бизнес у нас и забогатява. Както и да тичат, на финала винаги ще заварват я някой ухилен брат Прокопиев, я някой втренчен братовчед от “Олимп”, катапултирани там от партията. Същите, видят ли, че някой честен предприемач е напълнил канчето си до половината, тутакси ще пратят някой овластен партиец да му го ритне. Затова младите и предприемчивите бягат не само от клубовете на партиите, ами въобще от страната, която те управляват.
Станалото в Димитровград и Харманли далеч не е частен случай. СДС изтича в канализацията, с тъга заяви един от натирените по факса сини общинари. В цяла България е така. В тази посока върви и червената партия, но това едва ли трябва да успокоява някого на “Раковски” 134.
ИЛИЯ ИЛИЕВ
В-к “Монитор”, 31 октомври 2002 г.