В момент, когато войната срещу талибаните набира скорост, за нас е особено важно да я погледнем в перспектива. Президентът Буш красноречиво описа целта на ударите като унищожаване на подкрепяния на държавно равнище тероризъм. Въпреки че това е нов тип война, тя има ясно определение за победа.
Терористите са безмилостни, но не са многобройни. Те не владеят определена територия. Ако на дейността им се противопоставят силите за сигурност на всички държави, ако нито една страна не ги приютява, те ще останат извън закона и ще трябва да се борят за самото си оцеляване. Ако се опитат да
завземат част от държава, както в известен смисъл се случи в Афганистан и Колумбия, те ще станат уязвими за военни операции. Ключът на антитерористичната стратегия е да премахнем убежищата на терористите.
Тези убежища имат различни лица. В някои страни националното законодателство или конституционните ограничения възпират контрола над такива организации, докато те не извършат явни престъпления, или пък не допускат предаването на вътрешни разузнавателни сведения на други държави - такъв е случаят с Германия и донякъде със САЩ. Вече се вземат мерки за
преодоляване на пречки от този тип. Голямата част от убежищата на терористите се състоят в това, че някои правителства затварят очи пред тяхното присъствие, защото са отчасти съгласни с целите им. Така е в Афганистан,
донякъде в Иран и Сирия, а напоследък и в Пакистан. Дори безспорно приятелски страни, които сътрудничат на САЩ в общ стратегически план като Саудитска Арабия, понякога допускат мълчаливи сделки с терористи, чиито действия не са насочени срещу тяхното правителство. Този възел трябва да бъде разсечен от сериозна антитерористична кампания. Много от правителствата, които приютяват терористи, знаят повече, отколкото искаха да кажат преди 11 септември. Затова трябва да бъдат създадени стимули за предаване на разузнавателни сведения. Антитерористичната кампания трябва да засили сътрудничеството в областта на сигурността, да спре потока на пари и да отреже комуникационните канали на терористите и да окаже натиск върху приютяващите терористи държави, в краен случай дори с военна сила. След нападенията в САЩ администрацията на Буш устоя на призивите за незабавни военни действия срещу известните терористични центрове. Вместо това държавният секретар Колин Пауъл умело изгради световна коалиция, която узакони употребата на сила срещу Афганистан - най-дръзкият укривател на терористи, и то на превърналия се в символ на международния тероризъм Осама
бин Ладен. Стратегията за съсредоточаване на усилията върху Афганистан,
обаче, съдържа двоен риск. От една страна, сложността на операцията при неясна география и хаотична политическа система може да отклони коалицията от крайната й цел - да се обезвреди международният тероризъм. Елиминирането на Бин Ладен и неговата мрежа би било съществено постижение със символично значение, но и само началото на една продължителна и неуморна кампания със световен размах. Второто предизвикателство е да се опазим от
изкушението да припознаем сътрудничеството по афганистанския въпрос като изпълнение на целта и да го използваме като оправдание за отказ от следващите необходими етапи към успеха. Ето защо военната операция в Афганистан трябва да се ограничи до разбиване на талибанските милиции и разпръсване на
мрежата на Бин Ладен. Да използваме американските въоръжени сили за изграждане на държавните структури в Афганистан и за умиротворяването му би ни въвлякло в тресавище, сравнимо с онова, което източи силите на Съветския съюз. Подсказваната от здравия разум идея за създаване на широко коалиционно правителство в Афганистан е препоръчителна, но не намира
подкрепа в историята. Вероятният и може би оптимален изход ще е формирането на централно правителство в Кабул с ограничен контрол и автономия на племената в отделните райони на страната. Това важно начинание трябва да се възложи на ООН, но с щедра икономическа подкрепа от страна на САЩ и другите напреднали индустриални държави. Може да се създаде контактна група на съседните на Афганистан страни (без Ирак), Индия, САЩ и онези съюзници от НАТО, които участваха във военната операция. Така ще
се изгради механизъм, който ще върне Иран на международната сцена, стига, разбира се, Техеран искрено да се откаже от подкрепата за тероризма. Ключовият етап на американската антитерористична стратегия ще започне, когато военната кампания в Афганистан приключи, и нейният фокус ще е извън Афганистан. В този момент коалицията ще бъде поставена на изпитание.
Засега въпросът за дългосрочните цели се избягваше с формулировката, че членовете на световната коалиция са свободни да избират степента на своето участие. Този модел работеше добре, когато от членовете се изискваше съвсем малко повече от простото заклеймяване на тероризма по принцип. Ползата от тази коалиция ще зависи от определянето на задълженията на участниците на следващия етап. Дали конвоят ще се движи със скоростта на най-бавния или някои ще получат право да избързат напред? Ако изберем първия вариант, съвсем скоро коалицията ще се управлява от компромиси тип "най-малкия общ знаменател", които провалиха оръжейните инспекции на ООН в Ирак и са на път да провалят и международните санкции срещу Багдад. При другия вариант коалицията ще е нещо като група с общ интерес, която ще допуска самостоятелни действия в каквато и да е комбинация или в краен случай само от САЩ.

Хенри Кисинджър
Вашингтон пост, 6 ноември