По всичко личи, че светът е тръгнал, ако не към рецесия, то поне към икономически спад. Какви са перспективите пред България в такава обстановка?

Последната информация, базираща се на коментара на шефа на Федералния резерв Алън Грийнспан, сочи, че най-лошото може би вече е минало - особено по отношение на спада в американската икономика и влиянието му върху останалите. Резултатите за последното тримесечие в САЩ са малко по-положителни. И въпреки тези трудни, лоши условия България постигна сравнително добър растеж миналата година - към 4,5-5 %. Така че има причини да се смята, че дори леко подобряване ще подпомогне България. Като малка страна тя спечели по-малко при световния икономически бум, но и загуби по-малко сега.

Но в такива трудни времена България надали е център на световно внимание.

Очевидно България нито е голям пазар, нито традиционно привлекателно за инвестициите място. Но според стандартите на страни, които са в нашата ситуация, тя е обект на голямо обществено внимание. Всъщност вчера се срещах с представители на ЕБВР, които ми казаха -"За нас това е годината на България". Което означава, че банката ще се опита да извърши сериозни неща. Смятам, че тъкмо в тези несигурни икономически обстоятелства усилията на България от последните години да постигне икономическа стабилност, да спазва условията на валутния борд, сътрудничеството със Световната банка и МВФ са още по-важни. Защото инвеститорите обръщат внимание тъкмо на тези критерии, когато решават къде да инвестират.

Не сте ли притеснен, че вече станаха 6 месеца откак бе формирано правителството, а главното му намерение - да бъдат привлечени сериозни чуждестранни инвеститори, все още не се материализира?

В света на инвестициите шест месеца е твърде кратък период. Може да отнеме и година на дадена компания, за да вземе решение и да направи транзакция. Всяко придобиване на една компания от друга отнема поне година, понякога и повече. А когато става дума за влизане на нови пазари, още повече.Най-важното е ние да направим всичко възможно не само да привлечем вниманието на инвеститорите, но след като проявят интерес, той да бъде материализиран в инвестиция. Да има по-добра и пълна информация, предоставена от официалните власти, да се оказва техническа помощ, за местната регистрация на компаниите, за легалните процедури...

Казвате "ние". Кого имате предвид? С кого се идентифицирате? Вие и вашият баща, министър-председателят? Вие и икономическият тим?

Всъщност става дума за мен и българите.

Значи вие се идентифицирате с българите?

Да, твърде много. Това е в интерес на всеки в България. Успех в привличането на чуждестранни инвестиции ще е добро за министър-председателя, за правителството, но и за всички като цяло.

Вие сте донякъде отговорен за подбора на икономическия екип на правителството. В последно време между тях избухнаха дрязги. Как си го обяснявате?

Част от причините са, че екипът бе сформиран за сравнително кратко време. Очевидно, това е първата им възможност да работят заедно като тим. Затова смятам, че подобни ситуации са възможни не само в правителството, но и в една компания, ако щете, в спортна среда. Може да вземете най-добрите играчи от всеки отбор в националния тим и той няма задължително да е блестящ в началото. Съвсем нормално е да има разлики в мненията, етап на първоначално приспособяване...

Но проблемите не изглеждат толкова като лични конфликти, а като сблъсък на принципи, управленска философия.

Аз не знам всички подробности, но изглежда, че става въпрос за йерархичната пирамида, кой командва, едно подсигуряване, че нещата ще се свършат. Имайки предвид ситуацията, смятам, че екипът се справя много добре с нея. Междувременно си личи, че тимът печели сериозно доверие в международната общност, смятам и че българите виждат и оценяват усилията, които екипът прави.

На "вътрешния" фронт обаче се увеличават недоволството и разочарованието.

В момента текат едновременно два процеса. От една страна, има промяна в манталитета на обществото и приоритетите на управляващите, което до известна степен може да е болезнено. От друга страна, правителството иска да стимулира хората да работят. И промените са насочени в тази посока. Средният човек, който иска да работи, в крайна сметка ще бъде по-добре. Междувременно има неща - като повишаване на енергийните цени и промяната на данъците, които ще се усетят, но това е част от прехода. Важно е хората да разберат, че страната не може да живее над своите възможности, че има тежки мерки, които трябва да се предприемат и са необходими, за да не се стигне след 2-3 години до ситуация като в Аржентина. . Разбира се, чисто технически някои неща е можело да се направят по-добре и това е поправимо, правителството така и ще направи.

Виждате ли опасност, ако не се вземат тези тежки мерки, България да бъде докарана до ситуацията на Аржентина?

Като във всеки преходен период винаги има опасност за отклонение от правилния курс. Смятам, че от 1997 г. насам България прави всички правилни стъпки за успешен преход. Но трябва да се помни, че проблемът в Аржентина е, защото там песото беше фиксирано към долара при много висока стойност (а пък и той самият растеше спрямо другите валути). Това, от една страна, беше позитивно, защото аржентинците живееха добре, но нараняваше тяхната икономика и те имаха 4 последователни рецесии, като запазваха едни и същи нива на разходите. Това очевидно доведе до колапс. В България е съвсем обратното. Има икономически растеж, левът е фиксиран на по-ниско ниво, което означава, че българският износ е конкурентоспособен и като цяло ситуацията е много по-позитивна. Просто България започна от много по-ниско ниво и ще отнеме време да стигне до по-високо.

Но кога ще се усетят промените? Търпението може и да се изчерпа?

Обикновено времето, което се дава на всяко правителство, в повечето западни демокрации е 4 години. Смятам, че това е един разумен период...

Тоест, пак се приближаваме до срока от 800 дни?

Точно така.

Интервюто е дадено за Агенция “Фокус”