- Г-н Маричков, ако не се лъжа този концерт бе планиран за миналата година?
- Точно така – тогава беше 40 – годишнината на групата и концертът трябваше да се случи през декември, но здравословен проблем на Пепи Гюзелев ни възпрепятства и за около година спряхме да работим по проекта. Сега обаче Пепи е добре и подновихме с нови сили, а какво се е получило публиката ще разбере на 12 декември.

- Бързо ли минаха тези 40 години – това си е почти един човешки живот?
- Да и то толкова бързо, че понякога като се замисля се стряскам. Все едно беше вчера първата ни среща с Концертна дирекция. Спомням си, че отидохме при един чиновник да се представим и му казваме: “Добър ден, ние сме една млада група и се наричаме “Щурците” , а той така нервно затропа по масата, че чак един пепелник пълен с фасове се разсипа и започна да крещи : “Такава група в България никога няма да има –много прилича на ливърпулските рошльолвци!”.

- Как се преборихте с конюнктурата?
- С хитрост. Отидохме в Радио “София” за участие в младежкото предаване “Хоризонт” и си уредихме записи. Казахме , че нямаме име и предложихме да се организира конкурс. Даже си спомням, че съобщението го изчетоха актьорите Гинка Станчева и Коста Цонев в ефир. Идеята беше млади хора да пишат писма до радиото с предложение за име. Ние пък веднага организирахме приятелите си да предлагат името “Щурците” и така то спечели. Този т.нар. конкурс има давност 40 години, затова спокойно мога да призная, че ние си го организирахме.

- Над 3 хиляди концерта имате зад гърба си - не сте ли уморени?
- Да, наистина вече са толкова! До края на активната ни дейност бяха около 2600, след това пак се събирахме за няколко концерта, после пак се разделяхме и така няколко пъти. Мога да кажа, че сме една група, която всъщност не съществува. Ту се появяваме, ту изчезваме….но пък това си има и хубавите страни, защото като нямаме никакви бизнес отношения помежду си, нещата стават само по приятелска линия, което е и по-добре. От срещи с публиката обаче никога не бихме се отказали и не би ни омръзнало или уморило.

- Каква е формула на успеха на група “Щурците”?
- Много съм мислил върху това…и стигнах до извода, че музиката е като една много ревнива жена, която ако не обичаш и не й се отдаващ докрай, ще те постави в неудобно положение в най-неподходящия за теб момент и то пред много хора. Така че ние винаги сме се отдавали докрай и това публиката го разбира. Усещам го непрекъснато по концерти у нас и навън. Правихме поредица от лайфове пред българи, които живеят в чужбина – там също връзката с нашата музика не е прекъсната, което ме радва. И не на последно място сигурно успехът ни се дължи и на някакъв талант……./смее се/

- Какво има “на прага на сърцето” и защо така кръстихте албума?
- Преди две години Бг радио обяви конкурс за текстове на песни и на мен ми предложиха да си харесам някое от предложенията и да направим песен по него.Изчетох повече от 700 стихотворения и се спрях на това на Радена Маринова от Русе, което се нарича “На прага на сърцето”.Направихме песента, хареса ни и решихме да запишем цял албум. Много символика има в този текст, в който се разказва за това как сърцето може да се промени – да изглежда по един начин отвън, а отвътре да е друго. Всъщност се пее за това как той седи на прага на нейното сърце, усеща топлина отвътре, но се оказва, че това е топлината от пустинни палещи лъчи и това сърце е една пустиня. Но когато прекрачи прага му още с първата крачка започват да растат трева и цветя и сърцето се превръща в градина! Тази песен чудесно кореспондира с едно друго наше парче - “Каменното цвете” и компилирайки двата текста измислихме обложката на албума. На нея са изобразени пустиня, вулкан и огромно каменно сърце, в средата на което обаче се виждат синьо небе и слънце. Идеята е наша, а реализацията на младия художник Михаил Минков –мисля, че се получи страхотно.

- Често ли работите с млади хора, в това число и музиканти?
- Преди три години когато правихме Антологията поканихме на концерта музиканти, които са пяли наши песни през годините – сред тях бяха Дони, Д2, групите “Сафо” и “Ахат”. В концерта през декември обаче ще си бъдем сами на сцената и може би един –двама гост –музиканти

- Харесвате ли съвременните рок групи, които се явяват като ваши последователи?
- Не знам дали са последователи или не, но има добри групи. Не мога да кажа имена, а само че ги харесвам.

- Гилдията на поп музикантите се притеснява, че жанрът пак е застрашен от поп фолка – рок музикантите имат ли този проблем?
- Не, аз дори се учудвам, че тази “война” все още продължава. Група “Щурците “ никога не е участвала в този конфликт. Признавам, че не слушам чалга – за мен това е просташка музика, казвам го откровено.Но не се притеснявам от този стил музика и не се чувствам застрашен –това просто няма как да стане. Винаги е имало публика за поп фолк и ще има. Просто едно време когато нямаше наши фолк изпълнители се слушаше сръбско, но то не се пускаше по медиите, защото както за рока, така и за поп фолка имаше цензура. И въпреки това, ако ние събирахме на концерти по 15-20 хиляди човека, то Лепа Брена събираше без проблем по 50 хиляди – факт . Но не мисля, че нищо ново се е случило в областта на чалгата – там където има много дворни клозети се слуша такава музика – просто е !

- А вярно ли е, че днес на българите не им е до изкуство?
- Категорично не съм съгласен. Нито финансовата криза, нито проблемите на битово ниво могат да пречат на изкуството.Даже бих казал, че в обществата, в които имат повече проблеми, изкуството върви по-добре и обратното. По –важното, е че започнахме да се сравняваме с творците навън, да си сверяваме часовника с тях, а не да гледаме само в нашата градинка и да си мислим, че сме велики.

- Следихте ли изборите в САЩ?
- Да.

- Вашият кандидат ли спечели?
- …Май че да !


*След един месец легендарната група “Щурците” отново ще се събере, за да отпразнува своята 40- годишнина. На този “закъснял” концерт в зала на НДК ще бъде презентиран и новият албум на рокаджиите, носещ името “На прага на сърцето”.

Яна Донева
Vsekiden.com