На всички са познати истории, в които малчугани стават жертва на тормоз от страна, както на свои връстници, така и на персонал в детски заведения. Разбира се всеки случай е индивидуален и специфичен и не е възможно да се направят обобщения за насилието над децата като цяло. Така например средно всяко пето дете е било жертва на тормоз, а всеки седми е тормозел съучениците си под някаква форма. Случаи на тормоз се срещат както в детската градина, така и в горния курс. Може да се каже дори, че не всяко дете определя лошата дума, като вид психически натиск.

Не трябва да се пренебрегва и факта, че тормозът често остава скрит поради нежеланието на децата да споделят, защото не очакват съществена помощ от възрастните.

Докато честотата на физическия тормоз нараства до 5-6 клас и след това намалява, то честотата на вербалния тормоз и социалната изолация нараства с възрастта и достига своя максимум в юношеска възраст. Все повече нараства дела на т.н. „кибер тормоз”, т.е. с използването на мобилни телефони, през интернет и пр. Множество са жертвите на тормоз по мобилен телефон и повечето от тях са свързани с изпращане на SMS-и. Други са унижавали свои връстници със снимки в съблекалните, които после биват разпространявани от мобилен телефон на друг или директно публикувани в социални мрежи.

Станаха известни случаи, в които родители на деца, жертва на насилие раздават сами „правосъдие“. Така например наскоро млада майка от Варна бе наказана от съда, заради хулигански действия и непристойно поведение в училище. През март миналата година жената отишла в посещаваното от дъщеря й основно училище, заради инцидент, при който съученик ударил рожбата й. Тъй като в школото тя не открила директора нахлула по време на час във физкултурния салон и пред целия клас ударила шамар и два ритника на четвъртокласника, който имал конфликт с детето й.

В друг случай родители твърдят, че над 6-годишния им син е оказан физически и психически тормоз. Агресия към детето проявил бащата на момченце от същата детска градина. И всичко било станало пред очите на учителите, които изобщо не реагирали. Историята започва от едно момче, което смъква панталоните на друго момче. Заради случката детето е разстроено и когато баща му идва да го прибере у дома, му разказва всичко. Таткото се вбесява и връхлита върху виновника.

Особено потресаващи са случаите, когато помощен персонал или преподаватели в детски заведения прибягват до силови методи за възпитание на малчуганите. Често обаче те остават трудно доказуеми. Не са малко и историите за ученически сбивания и тормоз. Множество гледания в интернет пространството събра клип, сниман в училищен двор и показващ как две момичета разменят обиди и си скубят косите.

У нас се прилагат превантивни дейности по отношение на насилието над деца, но колкото и да са ефективни те, от цялото общество зависи моделът, който ще даде за пример на подрастващите, както и съблюдаването на спазването му.