Казусът около пристанище “Петрол” стана повече от заплетен - намесиха се редица държавни институции, медии, икономически интереси и дори се появиха леки (за сега) политически закачки.
Има обаче нещо, което боде очите - по същество става дума за взаимоотношения между държавните институции, които трябва да решат окончателната съдба на едно частно - до този момент, пристанище. Или казано по друг начин, държавата, в лицето Областна администрация, сезира пак държавата, в лицето на прокуратурата, относно законността на една приватизационна сделка ... на държавата.
От другата страна е частна фирма.

Данъкоплатец! При това един от най-големите!
И работодател!
И инвеститор!
И...!
И тук изобщо не става дума за нечии симпатии или протекции а за ... време.
Кашата трябва да приключи максимално бързо, просто защото от цялата работа страда бизнесклимата в морската столица. Ако приватизационната процедура е била опорочена, то “Петрол”АД, искат или не искат, ще трябва да се разделят със собствеността си. И обратното - ако цялата работа излезе чиста тогава пропуснатите ползи и загубите на фирмата трябва да са минимални. Каквито и да са решенията, ако са обосновани и не се забавят в далечното бъдеще, те ще са сигнал за целия частен бизнес.

Държавата се взира в проблема, а частната фирма във времето, за което ще се реши този проблем по безспорен начин - поставен под такъв ъгъл проблемът се превръща в тест за ефективността на цялата държавна машина.
Просто защото времето е пари.

Антон Луков

---

Декларация на ръководството на “Петрол” АД

---

Заповедта за изземване на “Петрол” АД е възоснова на акт за изключителна държавна собственост