Факт е, че престижни западни информационни агенции и медии се изказват позитивно за дейността на българското правителство и в частност на премиера Симеон Сакскобурготски.
Бавно, но сигурно нашият министър–председател се превръща от смайваща на моменти екзотика, в нормален обект на анализи и коментари. Не е задължително погледът отвън да е по-точен от нашия, но формално погледнато се предполага, че е по-обективен, а защо не и по-коректен.

Каквото и да говорим, политическите и журналистическите страсти в България са прекалено горещи и рядко можем да бъде посочен пример за абсолютна безпристрастност. Ако бъдем честни, по-коректно е да говорим за постоянно нарастващо майсторство при имитацията на независимост от страна на медиите.
Вероятно на Запад е същото, но просто това, което ние правим от 15 години, те го практикуват от поне 100.
В случая с отразяването на дейността на българското правителство и премиера Симеон Сакскобургготски прави впечатление прагматичния подход на чуждите агенции и конкретно на Ройтерс.

Материалите им са изпъстрени със социологически данни, цифри и проценти от доклади за нашата икономика, финансови анализи, кредитни рейтинги и т.н.
Там! На Запад никой не коментира дали социолозите са пристрастни. До колко този подход спрямо цифрите от социологически изследвания, изготвени от български социологически агенции е подходящ, ние можем да само да гадаем. Типичната за българските политици параноя, изразяваща се в хронично недоверие към социолозите отчасти се е прехвърлила и върху журналистите. У нас непрекъснато се говори на ухо за тайнствени изследвания, които показват “реалните” резултати, а официално –публикуваните, видите ли, били манипулирани.

Същото е отношението към официалната информация, изнасяна от правителствените пресслужители за българската икономика, финансова стабилност, социална осигуреност, безработица и т.н. Като се замисли човек примери за некоректно боравене с информацията на Запад има не по-малко, от колкото на Балканите. Да не говорим, че размерите на “грешките” често пъти са в размер по-голям от целия бюджет на Бълагрия. Може би най-драстичният пример е фалита на американския енергиен гигант “Енрон”.
Според Лорен Жофрен от сп. "Нувел Обсерватьор " Управата лъже за финансовия баланс на "Енрон", независимите членове на административния съвет си затварят очите за незаконните операции и попълват личните си сметки, одиторските фирми не са свършили работата си, банкери, експерти и журналисти не предупреждават по някакъв начин за катастрофата. И накрая "Енрон" успя да притъпи бдителността на Комисията за борсова сигурност. На официалния сайт на "Енрон" в Интернет все още можете да прочетете: "За 15 г. "Енрон" извърши много повече неща, отколкото много световни компании за цял век". Сега вече няма никакво съмнение, че това е вярно.”

И все пак, погледът от страни е може би е по-коректен.
Каквото и да говорим България не е центъра на света, нито пък българите са солта на земята. За добро или за зло в началото на този мандат нашето правителство и премиерът станаха център на внимание на Запад покрай екзотиката, свързана с царствения произход на Симеон Сакскобургготски. Днес забелязваме едно отърсване от стремежа към пикантни подробности за Царя и съсредоточаване на вниманието към фактите за дейността около министър –председателя.
А фактите се оценяват като положителни.

Страната се развива въпреки характерното за много българи постоянно самосъжаление. Условията за живот в България видимо се подобряват.
Дали за това има заслуга правителството няма чак толкова голямо значение.
Основната роля на едно успешно правителство е да не пречи.
Царят (или премиерът) доказа, че в страна без вековни демократични традиции като нашата може да се управлява толерантно.

На Запад не обръщат сериозно внимание на тези “подробности”. Там от десетилетия журналистите работят спокойно и медийния пазар по презумпция е свободен. У нас доскоро не беше точно така. По-драстичните примери си ги знаем всички и са познати до втръсване.
Има и още нещо, което за сега не се споменава. Всички очакват бъдещите правителства на България да са коалиционни. Това се приема като обективен факт.

Когато му дойде времето ще се наложи да поразсъждаваме по темата. Кой е политикът, който най-точно олицетворява коректното спазване на баланса на интереси?
Кой доказа, че разбирането за коалиционна култура няма нищо общо с извиването на ръце или робуването на необходимостта?
Поглед в ляво? Там половината БСП е убедена, че Станишев не става за премиер. В частни разговори някои по-крайни лидери на социалистите признават, че личното им мнение е категорично, че Станишев всъщност не става за… нищо. Подобно отношение меко казано създава комплекси на младия лидер на социалистическата партия и стеснява хоризонтите пред него за маневри… в собствената му партия. На този фон можем само да гадаем как би се справил Станишев при евентуални преговори с потенциални партньори извън БСП.

Поглед в дясно? Тук нещата са особено трудни за анализиране. Всички вкупом са роби на необходимостта от коалиция. Може би точно поради тази причина не могат да я направят тази пуста коалиция. За съжаление, понякога истината е пред очите на всички и никой не я забелязва. В момента в дясно единственият консенсусен политик е Петър Стоянов, но… реалните лостове на партийната власт са в ръцете на други.
В края на краищата политиката е като всяка друга човешка дейност – понякога е необходим… късмет.

Оказва се, че Царят (или премиерът) е на точното място, в точното време.

Антон Луков