Нов показен разстрел разтресе столицата. Филип Найденов – Фатик вече не е между живите и веднага беше свързан с колумбийската дрога и международната акция, в която нашето МВР се представи достойно. На публиката, вече свикнала да събира гилзи по улиците, бе поднесена светкавична версия: картофеното пюре взе първата си жертва. Имаше такова очакване – нормално е да се плати за големия провал с коката, мафията, знае се, не прощава.

Някои факти обаче дори на прима виста озадачават.
Главният секретар на МВР Бойко Борисов, който на Слънчев бряг се стягаше за турнир по футбол на малки вратички и този път пропусна местопрестъплението, тутакси навърза убийството с колумбийската кока и Доктора, даже посочи, че извършителите са чужденци. Вътрешният министър Георги Петканов отказа да го безпокоят, понеже бил в отпуск. В същото време МВР удари рекорд – за два часа и нещо, макар и без хеликоптери, провидя колата на престъпниците на сметище в Сухиндол и разкри, че номерата са от друг краден автомобил.

Пак по същото време в Пловдив апелативният съд потвърди ареста на четиримата задържани за дрогата в операция “Лунна светлина”. Но сред тях не са нито Фатик, нито Доктора. Защо? Не им ли беше там мястото, ако са имали връзка с аферата? Единият сега щеше да е жив, другият нямаше да се е върнал за операция в странство след разпита в хасковското следствие преди дни.

Бивши министър (Йордан Соколов) и главен секретар (Божидар Попов) се изказаха за престъпния бизнес на Фатик още преди 1989 г. и за услугите му към ДС. Богомил Бонев пък каза, че убитият не бил свързан с Доктора. Коментарите тепърва ще се множат.

Сигурното засега е, че Фатик е въртял търговия – всякаква, но според регистрацията на фирмите му – разрешена от закона. И че някъде яко ще да е сгазил лука. Иначе не убиват.

Но как е точно, в нормалните правови държави, казват след време следствието, прокуратурата и съдът. У нас и това дело е дадено не на спецовете от националното следствие, а на столичното. Където отлежават убийствата на прокурора Колев и на Илия Павлов.
в-к “Монитор” – 20 август 2003 г.