На местните избори през 2003г. и 2007 г. за пореден път бе изпробвана силата на “финия” политологичен анализ, марка “Анелия Атанасова”. Именно тази емблематична НДСВ - депутатка бе в основата на “идеята”, управляващите (тогава) да НЕ издигат своя кандидатура за кмет на Варна и да подкрепят Кирил Йорданов.В онези години номерата на Атанасова не минаха(през 2003г. кандидат за кмет на НДСВ беше Яни Янев, а през 2007г. НДСВ подкрепи Димо Гяуров), но явно нищо не пречи да се опита пак.
Странното в случая е, че пак се забелязват някакви само на пръв поглед налудничави опити за ремикс на тази гениална по своята простота идея.
Вече през ГЕРБ - Варна!?!

Очевидно е, че с годините олигархичният съветско-милиционерско-комунистически кръг, който материализира Кирил Йорданов е постигнал възхитителна ефективност.
Няма как да не се признае, че Анелия Атанасова разиграваше от избори на избори далеч по-интелигентни и опитни играчи като Борислав Ралчев, Стефан Минков, Николай Василев, Димо Гяуров и т.н.

В случая сме свидетели едва ли не на чудо – от нищо, става нещо, при това с дългосрочен ефект.
Кирил Йорданов така и не успява да постигне ореола на НЕляв политик, обаче десните и партиите от центъра не смогват да опазят собствената си легитимност.
Малко е сложно, но почакайте за следващия извод – постоянната борба за опазване на собствената им легитимност, в която бяха вкарани НЕлевите политически сили, доведе до опасно съсредоточаване на властови ресурс именно в… левите. И в един момент левият кмет започна пак да се подсигурява, търсейки съюзници в дясно и в центъра. И така, въртейки се в кръг, стигаме отново до… Анелия Атанасова.

Излиза, че “Моделът Варна” не може без “фин” политологичен анализ! И обратното!
Така че, карнавалът продължава!
В наши дни се очертава ролята на “фин” политолог да бъде заета от “стар” милиционер.
Кой точно ще бъде “щастливецът” от ГЕРБ-Варна, на когото ще се падне високата “чест” да наследи самата Анелия Атанасова, тепърва ще видим.
Както казва един колега от местен вестник: "Чудесата в отечеството не свършват".

Позволявам си да изразя леко несъгласие като се самоцитирам – вероятно чудесата в отечеството ни ще свършат (или поне мъничко ще намалеят) едва тогава, когато последният милиционер изяде предпоследния… и накрая… пукне от преяждане!
Антон Луков