Смята се, че Уинстън Чърчил е казал, че Балканите са създали повече история, отколкото могат да поемат. Това се повтаря от всеки, които е имал основателна причина да се занимава с региона.

Сега въпросът на масата е за наследството на Александър Велики, умрял във Вавилон преди около 2 300 години, и правото на използване на името „Македония”.

Повече от четвърт век самото съществуване на Република Македония вбесява гърците, които твърдят, че името на съседите им е откраднато от гръцката провинция, която граничи с Македония от юг. Гърция (особено северният й регион, откъдето е Александър Велики) прави всичко по силите си, за да блокира всякакви опити на Република Македония да получи международно признание с това име.

През април 2008 г. Гърция блокира опита на Македония да стане член на НАТО. И последователно блокира препоръките на Европейската комисия за започване на преговори за присъединяване на страната към Европейския съюз.

В неделя над 100 000 души демонстрираха в Атина в знак на протест срещу използването на името „Македония”. В Солун вече се проведоха огромни демонстрации, а гръцката православна църква се опълчва срещу всеки компромис, който накърнява гръцкия монопол върху названието Македония.

Международният съд постанови през 2011 г., че според съществуващите споразумения тя няма право да блокира преговорите за присъединяване, но съдебното произнасяне не произведе никакъв резултат. Като известно отмъщение предишното правителство в Скопие прибягна до осмиване на нещата като нарече всичко възможно „Александър Велики” и издигна статуи на някогашния цар в страната. Огромна статуя на Александър стои в центъра на Скопие. Но на гърците не им беше забавно.

Маневрите по въпроса понякога се израждат в същински чудатости. След споразумение страната да влезе в ООН под името „Бивша югославска република Македония” имаше спор къде да я настанят в Общото събрание.

Обикновено това става по азбучен ред, но беше по-лесно да се каже, отколкото да се направи. Правителството в Скопие отказа да седне под буква “F” (the Former Yugoslav Republic of Macedonia”), а правителството в Атина беше категорично против подреждане с буква „М”. Компромисът беше да седнат, подредени под буква „Т” от “the” former republic.

Разговорите се водят между македонския и гръцкия премиер и в тази връзка имаше оживени дейности, консултации и пътувания. Но решението ще изисква бързи и силни действия от лидерите на двете държави, които все още трябва да преодолеят сериозно противопоставяне от твърдолинейните националисти.

Но сега има нова възможност за разрешаване на проблема. Новото правителство в Скопие се придвижи към подобряване на отношенията с България, където също има отколешни исторически въпроси, които пречат. И докато ЕС излиза от периода си на летаргия относно разширяването на Балканите, налице е нова спешна необходимост по отношение на Македония.

Това е само последната глава в разказа за историческите борби и конфликти на Македония. В последните стадии от съществуването на Османската империя, сложната етническа и културна смесица в региона отстъпва на поредица от международни конфликти – особено Първата и Втората Балканска война, които проправят пътя към Трета балканска война, превърнала се много бързо в Първата световна война.

В началото на 90-те години ООН превантивно разположи в Македония умиротворителни сили с участието на военни от САЩ. Преди по-малко от 20 години страната почти се разпадна, заради забавило се разширяване на войната в Косово няколко години по-рано.

Вашингтон, Париж, Берлин, Лондон и други е по-добре да внимават и да направят каквото могат, за да подготвят и подкрепят фактически всеки компромис за името.

Ако тези усилия се провалят и Македония отново бъде блокирана и към НАТО, и към ЕС, може да станем свидетели на нарастване на напрежението в исторически експлозивния регион. Има многобройни алтернативи, които би трябвало да са приемливи за всеки – „Горна Македония” е само една от тях, но се изисква отчетлива воля, силна решимост и ясна политическа смелост, за да се направи необходимият компромис. Помощ от Москва, от друга страна, едва ли е предстояща. Точно обратното: в Русия със сигурност има сили, нетърпеливи да разбунят националистическите страсти на Балканите, така че да извадят от релси всяко бъдещо разширение на НАТО и ЕС в региона.

Руснаците знаят какъв е залогът – трябва да го знаем и ние. /БГНЕС

-----------

Карл Билд, бивш министър-председател на Швеция. Анализът е публикуван във в. „Вашингтон поуст”.