Мисията на СДС не е приключила с постигането на политически плурализъм, пазарна икономика и евроатлантическа ориентация на страната, пише в политическата програма на СДС „Нови времена, нови предизвикателства, нови възможности”. В същата програма съюзът изразява убеждението си, че „България има и ще има належаща нужда от движение надясно: към функционираща пазарна икономика, отговаряща на условията на конкуренция в най-развитите държави; към утвърждаване на частната собственост и свободната инициатива; към ефективно разделение и децентрализация на властите; към свобода и върховенство на закона, реализирани от една ефикасна съдебна система; към прозрачно управление;към гражданско действие и участие в решенията на властта; и към създаване на възможности на активните и уверените в себе си граждани”.

Малко хора обърнаха внимание на тази програма, когато СДС я приемаше през април, заради незавидното политическо здраве на съюза. За четири месеца то не се е подобрило толкова, че политическата му програма да се разглежда като прелюдия към програма за управление. Но социолозите казват, че одобрението към СДС расте. Изборът на десен президент би могъл да бъде първа крачка към връщането му на власт.

Десен президент обаче означава КАПИТАЛИСТИЧЕСКИ президент. Само един капиталистически президент може да реална бъде алтернатива на СОЦИАЛНИЯ, тоест социалистически, и още по-точно казано – комунистически президент. При това не толкова личностна, колкото идеологическа алтернатива. Само един капиталистически кандидат-президент може да вдъхнови свободните предприемачи, производителите и създателите, да гласуват за него. Само един избран от тях капиталистически президент може да оцени постиженията и независимата мисъл на тези вече 2 милиона души, и да им вдъхне кураж да продължат да преследват мечтите си – в името на България и в свой интерес.

Такива хора – и такъв президент!- не могат да бъдат защитници САМО на демокрацията. Демокрацията заменя комунизма, но не го отрицава Демокрацията е отрицание на тоталитаризма. Отрицанието на комунизма се нарича капитализъм.

Да отъждествяват демокрацията със свободата могат само СОЦИАЛдемократи – с единствената цел да лишат българите от икономическия избор, наречен капитализъм. Предоставяйки непосредствено икономическа свобода чрез свободната конкуренция, капитализмът способства и за увеличаването на политическата свобода, защото отделя икономическата власт от политическата и я превръща в неин коректив. Именно затова 16 години социални, либерални и обикновени лъжедемократи представяха демокрацията за свобода, а свободата – за капитализъм. Време е да разсеем тази заблуда. Време е да бъде опровергана погрешната информация, изопачаването и откровените лъжи за капитализма, довели дотам, че младите хора не само нямат, но и няма откъде да придобият реална представа за неговата истинска същност. Време е капитализмът – този непознат в България идеал – да бъде обяснен.

СДС сам се натовари с тази мисия в собствената си програма, и е време да почне да я изпълнява. Време е да издигне и избере подходящ президент. Докато е кандидат, той трябва да пропагандзира, а като стане президент – да води българите към свободното общество, наречено капитализъм. Капитализмът е общество, основано на права на собственост, пазари и властта на закона. Капиталистическото общество е свободно – и затова богато. „Особеното свойство”, което позволи на капитализма да набере преднина пред всички предходни икономически системи, беше именно свободата. Свободата доведе до създаване на богатство.

Българските демократи, дори най-силните сред тях, спестиха тези истини на хората. Нещо повече – замениха ги с твърдения, че индивидуалната свобода се плаща с липса на сигурност, влошаваща се околна среда, по-висока престъпност, по-лошо образование, никаква солидарност.

СОЦИАЛНИЯТ кандидат-президент пак ще говори в кампанията си всичко това. Която партия и кандидат не го опровергае, всъщност ще работи за него. От глупост, алчност, завист, или заради власт.
Не е трудно социалният президент да бъде опроверган. Пазарът е успешен именно защото е справедлив. Той е непрекъснат процес, който не може да бъде държан в застой, който изисква най-доброто от всеки човек, и в замяна подобаващо го възмездява. Свободният пазар позволява на всеки да постига собствените си цели, като използва собствените си умения. Различните хора постигат различни успехи. Неравенството се дължи на техните способности.

Свободните хора не са равни. Те са различно предприемчиви, различно работливи, различно пестеливи. Даже някой за една нощ да ни направи еднакво богати, на другия ден пак ще бъдем различни, защото някои ще спестят парите, други ще ги изхарчат, трети ще ги умножат. От библейски времена е така – спомнете си притчата за трите таланта. Ако хората са свободни, не могат да бъдат икономически равни.

Равните хора не са свободни. Единственият начин да изравните доходите в едно общество, е да подтиснете инициативните и предприемчивите, които винаги са малцинство, за да ги настигнат бавните и нерешителните, които винаги са мнозинство. А това обикновено става със сила. Става с план. Става с комунизъм. Комунизмът е робство. Планирането – път към него. Живяхме го 45 години. Поне на мен не ми хареса.

Що се отнася до солидарността, даже и при ляво управление държавата вече не може да функционира като агенция за благотворителност. Справка – късната Емилия Масларова. Данъчната тежест, необходима за поддържане на огромните социални програми, е непосилна за икономиката. Обещанията на социалната държава вече не могат да бъдат изпълнявани, и все повече хора откриват ценностите на семейството, трудолюбието и спестовността. Откриват капитализма – свят, изпълнен с много радостни постижения, който очаква да бъде заслужен. И избират за президент този, който е посмял и успял да им обясни всичко това.

Капитализмът е за младите – по години и по дух – които не се страхуват да знаят и не са готови да се предадат.

Калин Манолов