Мислите ли, че някой си изми ръцете с Вас?
Не знам, но мръсотията, която ми инсценираха от РДВР – Варна, ще им остане по ръцете и няма да се измие никога. Те винаги ще си останат мръсни. Най-лесно се измиват ръце с невинните и беззащитните. Аз съм невинен, но не съм беззащитен. Ще продължа да доказвам и да се боря за своята невинност, защото смятам, че всеки може да се защитава достойно.

Чувствате ли се като жертва на интереси?
Не искам да се чувствам като някаква жертва. Станах неудобен за една овца в човешки образ - защото само така мога да нарека инициатора на тази постановка срещу мен. Самият той е жертва на своите болни амбиции – овца, пропаднала на дъното на мерзостта, овца, облечена във власт, която впряга в свой интерес. Това за мен е самото човешко падение. Не може той - овцата, да впряга три служби от РДВР – Варна, да работят за неговия личен, отмъстителен интерес, за неговите болни амбиции. Искам да кажа на моите бивши колеги сутрин, като отидат на оперативка, да се погледнат крадешком и да се замислят кой ще бъде следващият от тях жертва на болните амбиции на човека, седящ пред тях, който не се спира пред нищо, за да постигне своите лични интереси. Но аз му казвам от страниците на вестника - господ един път го наказа много жестоко, той знае за какво става въпрос, и няма да му прости това негово човешко падение.

Като човек, работил дълги години в системата на МВР, смятате ли, че имаше доказателства срещу Вас?
Имам дългогодишен стаж в оперативните служби. Започнах от най-долното ниво във военната полиция. Израснах до ниво заместник-началник на оперативната служба. Според моето професионално виждане на цялото дело, след като се запознах с него, въпреки че има компетентни органи, които да преценят тези работи, аз не бих повдигнал даже обвинение, а съм бил дознател. Но това е лично мое мнение. Има компетентни органи, които ще се произнесат на втора инстанция пред апелативния съд. Да не изземам тяхната функция, аз съм в момента подсъдим. Имам една прочетена присъда на първа инстанция, която ще обжалвам.

Как се развиха събитията от задържането Ви до днес?
Първоначално като ме задържаха, обвиненията бяха за изнудване, извършено от лице от състава на МВР, като за това законът предвижда наказание от две до десет години лишаване от свобода. Това, което мен ме боли като човек, е, че три месеца бях задържан в следствения арест в гр. Варна. На всяка мярка за неотклонение, която ходех да обжалвам в съда, прокуратурата казваше, че има събрани достатъчно доказателства за извършване на тежко престъпление. Поради тази причина мярката ми - задържане под стража, не беше променена. При обжалването ми в София обаче на 13 май т.г. пред апелативния съд бях пуснат под гаранция срещу 1500 лв., а месец по-късно получих известие от прокуратурата за частично прекратяване на делото, по чл. 214 и чл. 387 поради липса на доказателства. Прекараното време в ареста е подигравка с мен като човек. Защото не може прокуратурата три месеца да твърди, че има достатъчно доказателства за извършено тежко престъпление, и на четвъртия да прекрати частично делото поради липса на такива. Няма да давам оценка нито на прокуратурата, нито на разследващите органи, но за мен това е подигравка, която може да е срещу всеки.

Вярвате ли в справедливия български съд?
Единствено в това ми остана вяра, защото живеем в една правова държава, предстои ни влизане в Европейския съюз и само съдът ще реши и ще се произнесе компетентно.

Какви са плановете Ви за бъдещето?
Занапред заинтересованите си постигнаха целта. Вече съм уволнен и безработен на свободния пазар. Това не ме плаши. Спрямо делото смятам да се боря докрай и да докажа невинността си, а ако трябва, ще стигна и до Европейския съд в Страсбург, за да си запазя достойнството, което имах като офицер от Българската армия. Искам да благодаря на вестник "167 часа Варна" за оказаната подкрепа, която имах и продължавам да имам в тяхно лице. Явно останалите варненски медии или не са в час, или след като са излезли в междучасие, са забравили да влязат в час. Не може, а според мен не е и етично, след като не са били на съдебното заседание на 4 август т.г. във Варненския военен съд, да пишат глупости в публичното пространство и да отразяват събития от тяхна гледна точка. Явно при тях цензурата е на високо ниво. Нека останалите медии в град Варна да си прегледат драсканиците за периода от 17 до 28 февруари т.г. по случая с моето задържане и да се подготвят да се срещнат с мен в съда. Искам да благодаря на всички приятели и познати, които бяха и ще бъдат до мен. На моето семейство, което въпреки трудностите не се огъна и вярва в мен. На моите майка и баща, които вярват в моята правота, защото те са ме възпитали и знаят, че аз до чужди пари никога няма да се докосна, а камо ли да изнудвам някого. Всички те бяха и ще бъдат до мен в този труден от живота ми момент. За което моето искрено благодаря.

Разговаря: Нора Анастасова
в-к “167 часа-Варна”