- Още ли сте член в Демократическата партия?
- Разбира се.

- Кога за последно си плащахте членския внос?
- Скоро беше, но то там не става на месечна база. Аз си ги плащам накуп. Наскоро беше.

- Много е странно, че не ви издигнаха за кандидат за кмет на София от собствената ви партия, а ви номинираха СДС и ДСБ. Защо се случи това?
- Има най-различни странни неща в българската политика. Не мога да дам отговора защо Александър Праматарски избра Тити Папазов. В момента наистина не знам.

- Когато обявиха вашата номинация, г-н Праматарски каза, че има уличаващи документи за вас. Какви са тези документи?
- Казаха ми няколко души за това нещо. Аз говорих с него лично. На мен той нищо не ми каза.

- Това опит за компрометиране на вашата кандидатура ли е?
- Не мога да кажа нещо, което самият той не ми е обяснил на мен. Аз няма как да знам.

- Смятате ли, че в името на това десницата да победи в столицата, Тити Папазов, Юлияна Дончева и Милан Миланов трябва да се оттеглят от надпреварата?
- Единственият кандидат, който би могъл да привлече десни избиратели е Константин Папазов.

- А другите двамата кандидати какви избиратели привличат? Те също са десни кандидати.
- Нямам представа.

- Кой ви е основният опонент на вота?
- Аз имам един основен опонент и това е амалгамата от двама души, които са много близки явно от много отдавна. Това са две имена. Те се познават добре, много отдавна. Очевидно са работили заедно. Разделянето на две – трик, който за съжаление в българската политика се играе отдавна, е една манипулация, която подвежда избирателите.

- Преди седмица беше публикуван материал във в. “Експрес”, в който се твърдеше, че вие имате общ бизнес с кръгове, близки до принц Кирил и до Румен Овчаров. Вярна ли е тази информация?
- Кой вестник беше?

- В. “Експрес”.
- Той голяма циркулация ли има?

- Кажете вярна ли е информацията?
- Знаете ли, има едно много интересно социологическо изследване, те винаги са американски, което изчислява през колко души въобще на Земята може да се намери връзка между двама души. Знаете ли колко са?

- Не.
- Познайте. Примерно един човек в Африка или в Австралия да се свърже с един човек в България. Колко души помежду си се познават, за да се стигне до другия човек? Между четири и пет.

- Имате ли общ бизнес с хора близки до Румен Овчаров и принц Кирил?
- Т.е. не само, че нямам общ бизнес и никога не съм имал общ бизнес с Кирил Сакскобурггота. Другият човек кой беше?

- Мисля, че беше посочен Красимир Георгиев.
- Кой беше Красимир Георгиев? Защото не го познавам въобще. Докато Кирил познавам, Красимир Георгиев - не.

- Шефът на “Фронтиер”.
- Не го познавам този човек. Дори да съм се виждал с него, просто не знам кой е. Много хора са ме виждали и ме познават, аз не познавам толкова много хора.

- И обещавате, че няма да бъде заложник на нечии икономически интереси, ако станете кмет на София?
- Това няма нужда да го обещавам. Това е невъзможно.

- Нека да поговорим малко по-прагматично. Основните проблеми в столицата са боклука, задръстванията и ромските гета. Как ще разрешите тези проблеми?
- Ще ме простите, по принцип съм съгласен с вас по отношение на възгледа на софиянци. Замърсяването на града не е само боклукът. Проблемът с предвиждването на хората е другият проблем, а не просто задръстванията. Проблемът с ромските гета не е само в ромските гета, а отношенията между хората, липсата на общностност в София.

Съгласен съм с вас – това са може би най-сериозните проблеми в София. Но има един още по-голям, най-сериозният от всички проблеми, който аз виждам съвсем ясно – това е днешният кмет и управата на общината не само днес, а едно много дълго време назад. Говорим за десетки години.

- Защо сегашният кмет и общинската управа да са най-големият проблем на София?
- Защото нямат представа какво значи един хубав град. Идея нямат какво значи един удобен и приятен град за живеене. Те въобще не могат да си представят какво означава това. Дори да си представят, очевидно нямат понятие и най-малката идея как се решава един елементарен проблем. Не на последно място според мен нямат и желание. За воля въобще не говоря.

- Според вас какво правят в общината тогава?
- Не, аз много се чудя защо са там. Съвсем искрено ви го казвам.

- Очевидно вие имате идеи как трябва да изглежда София. Кажете ми как ще изглежда градът след четири години, ако вие сте кмет?
- Тези проблеми, които споменахте, няма да ги има. Хората забравят бързо, когато един проблем се реши. Ако се замислите, кризата, която беше преди 10 години, всички сме я забравили. И Слава Богу. Човек помни хубавите неща. Кризата не беше само финансова. Беше фундаментална криза на обществото. Финансовата криза беше резултат на една изключително сериозна, тежка криза на българското общество. Забравили сме я горе-долу.

Вие, аз и тук присъстващите се надяваме, че бъдещето ще е по-хубаво. Това е разликата. Тези проблеми, за които говорим, няма да си ги спомняме след четири години. Проблем с отпадъците няма да има. Проблем с придвижването няма да има. Може да има проблем с движението с кола, защото това го има във всеки един развит град.

- Кажете конкретно как ще решите проблема с боклука, с придвижването?
- Проблемите имат корен в самото управление. Първото, което ще направя, е да променя управлението кардинално – компетентност, организация и воля за промяна. Ще има десетки хора като мен в общината, а не чудещи се, както вие сама ми зададохте въпроса преди малко за какво ще съм там. Поне в основния управляващ екип. Бързо ще стана това. Оттам всичко започва да се решава, защото всеки един от тези хора ще бъде компетентен и ще знае какво да прави.

По отношение на отпадъците – непонятно е по каква причина няма депо в София. Бога ми, никой не ми дава смислен отговор. В момента се харчат над 30 млн. лв. за разхождане на боклуци из цялата държава, което е, грубо казано, 1/3 от целия бюджет на тази дейност. Ние се оплакваме, че е много скъпо, но 1/3 от това много скъпото отива за разхождане на бали с боклук. Знам един град в Европа, в който това се случва и е скандално. Там цари мафията. Това е Неапол.

- Намирате ли връзка между София и Неапол?
- Не, не намирам връзка между София и Неапол. Има много голяма разлика между София и Неапол. Неапол е един прекрасен град. София също е един прекрасен град, но по съвсем различен начин. Неапол е на море, на едно стратегическо място. София в този смисъл е съвсем различна. София има не по-малък потенциал от Неапол. Разликата обаче е, че аз не вярвам, че в София мафията командва. Не го вярвам това.

Депо ще има за по-малко от две години и то по световни стандарти. Също ще има и завод за преработка на отпадъци. Няма да бъде даже един. Тук всички имаме някакво усещане, че отпадъците са нещо, което ни задушава и всъщност градът по някакъв начин е длъжен на тези отпадъци. Парадоксът е, че в развития свят, към който смятам, че София принадлежи вече, така се организира събирането, извозването и преработката на отпадъците, че те да работят за града.

В отпадъците има много ценни неща – енергия, метали, всякакви работи. Навсякъде може човек с разум, с добра воля и с желание да открие в отпадъците скрито някакво съкровище. Така че завод за преработка на отпадъците ще има. Многобройни градове строят заводи за отпадъци и общо взето това взима две години, не взима 30.

- А проблемът с придвижването?
- Придвижването е въпрос на удобен, достатъчно навременен и комфортен публичен транспорт. Необяснимо е как можем да се хвалим с едно метро, което сме го строили десетки години. Всъщност десетки километри метро се строят за една година. Сигурно е, че 20 км. ново метро след моя мандат ще има. Това е абсолютно сигурно. Градският транспорт – трамваен, тролейбусен и автобусен, трябва да се разглежда като приоритет, т.е. да не са претъпкани тези превозни средства, да не са някои от тях на 30 години, да имат предимство в придвижването.

Същото, между другото, важи и за такситата. Напълно неразбираемо е защо такситата се разглеждат като коли. Таксито е обществен транспорт. Такситата трябва да имат същата привилегированост в придвижването, каквито би трябвало да имат автобусите. Маршрутите трябва да се оптимизират. Трябва да се види по каква причина цели квартали на София нямат добър публичен транспорт. Очевидно е, че трябва да има и паркинги. Някой трябва да обясни защо няма.

Също така трябва да се махнат колите от тротоарите. Това е най-лесното и може да се започне от утре. За велосипеди, това няма да го правя първо, защото ще кажат, че имам личен интерес, но общо взето бих искал хората с велосипеди да не трябва да са така смели като мен. Най-малкото млади хора и деца би трябвало да могат да се разхождат с велосипед без майките им и бащите им да треперят от страх.

- Третият основен проблем – ромските гета.
- Ромските гета са един много стар проблем. Това не е проблем от вчера. Един много стар проблем се решава с диалог, с търпение и с много добра воля. Освен всичко друго циганите не се разглеждат като втора класа хора – говори се с тях, разбира се какво те искат, какви са им проблемите. Решават се проблемите им и същевременно се решава и проблемът с това дали те имат незаконна собственост, дали си плащат сметките.

Това е въпрос, който се решава в тясно сътрудничество с правителството. Това че правителството не си гледа работата и има трески за дялане, не значи, че кметът на Софийската община не бива да си гледа работата и да притисне съответния министър до стената и да каже “Решавай проблема”. Това е очевидно за мен.

- Помислили ли сте и за културния облик на столицата?
- Мога да ви дам няколко страници с идеи, но въпросът не е в идеите, а в това какво ще се случи. Музей за съвременно изкуство ще има София. Тук пак някой би могъл да ме обвини в личен интерес. Бизнес никакъв в това няма, това е чиста проба желание на една група хора, с които аз съм в тесни отношения, защото създадохме такава фондация, която се казва “Българско общество за модерно изкуство”. Това го направихме преди въобще да подозирам, че ще стана кандидат за кмет.

Музеят на София, Политехническият музей, всичките музеи трябва да се разглеждат като нещо изключително важно за София. София трябва да бъде едно привлекателно място за туристи, трябва да бъде привлекателно и за инвеститори, но най-вече трябва да бъде приятно и уютно за софиянци. Аз бих ви предложил да се разходите и да посетите различните софийски музеи и да видите колко хора ги посещават. И ще видите, че има проблем. Музеят е едно място, в което трябва да има много хора.

- В тази връзка смятате ли, че мястото на НИМ е в Бояна?
- Зависи. Ако музеят има способност да привлича хора, да. Ако няма способност да привлича хора, тогава може би не е. Там е едно много добро място за разходка, за посещение. Музеят няма нужда да бъде в центъра на града. Знаете ли колко е тежко състоянието на Националната галерия колко е тежко? А на Етнографския музей? А на Природонаучния музей? Ако някъде водя децата си, ще бъде в този музей. Той наистина е блестящ, той е почти на световно ниво с една интересна и хубава колекция и би могъл да привлече много повече хора, отколкото привлича в момента. Достатъчно е да отидете в няколко такива музеи, в които хората живеят. Нашите музеи са прашлясали.

- Мото на вашата кампания е “Аз обичам София”, но когато ви номинираха за кандидат за кмет, вие бяхте в чужбина. Колко време сте живели в София през последната година?
- Аз живея в София от 1990 г. насам. Времето, което прекарвам в чужбина, обикновено е по работа. Освен това имам две деца, които живеят във Франция. Очевидно пътувам често и ще продължа да пътувам често по простата причина, че днешният свят е свят на мрежата, на връзката, на отношенията. Моят град е София. Самият факт, че искам да бъда кмет на този град предполага, че това е моят град. Иначе бих живял във Венеция, Торино, Париж, Лондон, градове по света колкото искаш.

София е моят град. По отношение на това, че бях в чужбина – бях там по работа, защото капацитетът, който Париж има за решаване на проблема с трафика, София го няма. Няма как да говоря от София с хора, които са решили този тип проблеми в Париж. Е, бих могъл по телефона, но не е същото.

- Един политически въпрос – при евентуална загуба на кметските избори, кой трябва да поеме политическата отговорност – вие персонално или Пламен Юруков и Иван Костов?
- Чакайте сега, това е въпрос към тези двама господа. Питайте ги тях кой трябва да поеме политическата отговорност, когато загубят изборите.

- Какво значи – когато загубят изборите? Нали вие сте кандидат за кмет?
- Те губят изборите. Съмнявате ли се?

- Вие сте кандидат за кмет.
- Няма смисъл да ми задавате този въпрос.

- Ако спечелите, печелите вие. Ако загубите, губят те. Така ли?
- Кои те?

- Пламен Юруков и Иван Костов.
- Аз очаквам да спечеля.