Калин Манолов е магистър по журналистика и масови комуникации от СУ ”Св. Климент Охридски”. Има дългогодишен опит като репортер, водещ и анализатор в Българското национално радио, Дарик радио, Радио “Свободна Европа”, Радио “Нова Европа” и печатни медии. Председател на Българското общество за индивидуална свобода. Съосновател и доскорошен управител на Издателска къща “МаК”ООД (излиза от фирмата си, за да участва в конкурса за генерален директор на БНР). Преподавател в Нов български университет.

-Г-н Манолов, какви са мотивите Ви да издигнете кандидатурата си за генерален директор на БНР?
-Кандидатирам се за този пост, защото вярвам, че ще мога успешно да ръководя Българското национално радио през следващите три години на базата на 20-годишния ми професионален опит в областта на журналистиката – в три радиостанции, две телевизии и половин дузина вестници.

-С какво досегашният Ви опит ще е от полза за този пост?
-От една страна с това, че по време на работата ми в различни медии съм участвал в целия журналистически процес, като се започне от репортерството и редакторството, през воденето на дискусионни и аналитични предавания, до координирането на аналитичната програмна линия на Радио „Свободна Европа”. От друга, че съм работил предимно в обществени медии – БНР, „Свободна Европа”, „Нова Европа”, Дарик в годината на създаването му… След закриването на Радио „Свободна Европа” и противостествената рок-транформация на наследника му Радио „Нова Европа”, БНР остана единственият обществен радиооператор. Мисля, че „старата къща” може да служи по-добре на обществото, отколкото сега, и аз мога да й покажа как.

Но освен професионалист, аз съм човек, който търси нови предизвикателства, а управлението на БНР е наистина голямо предизвикателство. Вероятно е нужна малко статистика, за да разберете колко голямо. В България има 143 лицензирани радиопрограми, три от които имат национално покритие – програма Хоризонт и програма Христо Ботев на БНР, и Дарик радио. От 240 града в страната в 42 се разпространяват радиопрограми с местно покритие. В деветте най-големи български града с население над 100 хил. души се излъчват общо115 радиопрограми. Вече съществуват и 18 радиовериги, които излъчват в градовете с население от 100 хил. до 1 млн. души. Потенциалната им аудитория е над 3 милиона души. Да правиш обществено радио в толкова конкурентна среда, в която търговските оператори са над десет пъти повече от обществените, е наистина голямо предизвикателство. Но е и мисия – няма страна в Европа без обществено радио, все по-рядко в европейското медийно пространство се чуват гласове, които отричат ключовата роля на обществените медии в глобализиращия се свят и обединена Европа.

-Щом конкуренцията на частните медии е толкова голяма, доколко тя се отразява и как трябва да влияе на темите на обществените медии?
-Мисля, че общественото радио също може да научи някои неща от търговските оператори, още повече, че немалко от тях също изпълняват обществени функции, независимо че печелят от това. Например по отношение на звученето на програмата, на активната самопромоция и търсенето на конкретни публики за съответните предавания, на тоналността на общуване, съобразена със спецификата на аудиторията, някои тъгровски оператори са по-напред от националното радио. Модерната аудиоопаковка определено липсва на БНР. Що се отнася до темите, общественото радио категорично трябва да доминира в подбора им и да провокира търговските оператори да говорят за това, за което говори то, ако искат да бъдат слушани и актуални, а не обратното. Но това ще се случи само ако общественото радио осигури участие на аудиторията както в оценката, така и в изграждането на своите програми, ако пречупи всяка тема и проблем през индивидуалните потребности и ценности на слушателя. Мисля, че в това отношение рейтингите и пазарният дял не са особено меродавни, макар че БНР е лидер и там. Ако иска „да си държи ръката на пулса на обществото”, БНР трябва да направи мащабно теренно изследване на желаната проблематика и форми на комуникация със същото това общество. И да гради програмите си в унисон с неговите очаквания и нагласи.

-Каква е функцията на една обществена медия по принцип?
-Тя е много ясна и дори е „разписана” в закон. Според Закона за радио и телевизия „обществените медии са длъжни да разпространяват политическа, икономическа, културна, научна, образователна и друга социално значима информация; да осигуряват достъп до националните и световните културни ценности; да излъчват образователни и културни програми; да защитават националните интереси, националната наука, образование и култура”. Струва ми се достатъчно пълна дефиниция.


-От какви обществени медии се нуждаем сега?
-Краткият отговор е – от автентични. Сега в националния ефир преобладават политическите и институционалните позиции, които не само че не задоволяват обществената нужда от свободно говорене, но и поддържат съществуването на предимно полярни мнения в обществото, което води до отричане на нуждата от реформи. Превръщането на БНР в национална медийна платформа за споделяне на мнения и изработване на позиции е ключов елемент от развитието му като обществена медия. Другите същностни признаци на обществения характер на медиите са собствеността, финансирането и управлението им.

По отношение на собствеността БНР е държавно и вероятно още дълго ще остане такова. Хипотетично би могло да се приватизира, да стане общинска собственост или някакъв вид смесена собственост. Такива идеи обаче дори не се обсъждат в момента. Напротив - БНР получава 40 милиона лева субсидия годишно от държавния бюджет. Докато не започне да се финансира изцяло от такси или по смесен, но изключващ бюджетна субсидия начин, няма да е обществена медия.

Управлението на БНР също е със спорен обществен характер. Основните управителни органи на БНР – генералният директор и Управителният съвет - се избират или одобряват от регулаторния орган Съвет за електронни медии, структуриран на квотен принцип от държавни институции. Наистина депутатите и президента са избрани чрез преки демократични избори. Но за тях далеч не е гласувало цялото общество. Това статукво също трябва да се промени в посока на процедури, при които поне част от управителните органи на БНР се формират „отдолу нагоре”. Структурирането по нов начин и натоварването с нови функции на Обществения съвет, което предложих на 6 април в обръщението си до българските неправителствени организации, ще е първа стъпка в тази посока. За да бъде участието на гражданските организации в публичния дебат пълноценно, изявени техни експерти ще бъдат поканени за членове на експертните съвети, които ще бъдат създадени към редакциите на БНР, включени в проекта „Променяща се България” – новата програмна линия на БНР, която ще стартира непосредствено след избора ми за генерален директор. Председателите на тези експертни съвети ще са членове и на Обществения съвет на БНР, структуриран като посредник между разнообразни позиции и групи в социално-политическия живот на България.

Всички заедно ще сме част от Гражданската инициатива за промяна, която ще открои нуждата от модернизация на българското общество, и ще се опита да направи публичен и прозрачен този процес. С Обществения съвет и с по-широкия формат на Гражданската инициатива за промяна, националното радио ще изиграе ролята на интелектуален център за изработване на модерната европейска визия на България.

-Излиза ли гражданското общество у нас от пелените си, идва ли моментът на еманципацията му?
-Аз по принцип гледам на обществото като на сбор от индивиди, а под „гражданско общество” разбирам всички доброволни и естествени сдружения, в които влизат индивидите. Гражданското общество като цяло няма определена цел – то е спонтанно възникващ резултат от всички тези сдружения. Когато сдруженията пораснат, и обществото ще се еманципира. А тази еманципация се проявява преди всичко в отвоюването на гражданските пространства, в които държавата неправомерно е навлязла – образование, социално осигуряване, благотворителност, взаимопомощ. Бизнесът също е част от гражданското общество. Една обществена медия трябва да настоява за по-голяма роля на индивида и неговите доброволни сдружения в тези и много други посоки.

-Защо БНР, а и другата обществена по закон медия – БНТ, не са направили това досега?
-Развитието на медиите е процес, който не може да бъде откъснат от развитието на обществото като цяло. Всъщност говорим за свободата на словото, а в такива случаи трябва ясно да си даваме сметка, че тя пряко кореспондира с общественото разбиране за демокрация. Развитието на българските медии, включително на БНР, мина през толкова етапи, колкото правителства управляваха България, и тяхното слово беше свободно в такава степен, в каквато в страната имаше свобода изобщо. Според мен – недостатъчно. Ако това е криза, тя не е само на БНР и БНТ. Но пък всяка криза е и възможност да направиш нещата по-добри, отколкото са били преди.

-От какви реформи се нуждае БНР в организационно и програмно отношение?
-По закон БНР се ръководи от генерален директор и Управителен съвет. Те могат да създават подпомагащи дейността им структури, но в разумни граници. Според мен тези граници са надхвърлени и има отчетлива нуждата от закриването на някои управленски структури. В същото време има нужда от изграждането на други структури. Кои и какви точно, ще реша след като детайлно и на място се запозная с настоящата управленска структура на БНР. Но стратегическата линия ще бъде премахването на структури с дублиращи се функции, особено в програмно отношение, опростена субординация и скъсена верига за вземане на решения. Ще настоявам и за създаването на нов Дирекционен съвет на БНР като помощна изпълнителна структура към генералния директор, която ще му гарантира повече самостоятелност и оперативни правомощия при управлението. И разбира се, ще увеличи отговорностите му.

В програмно отношение стратегическата ми цел е да цифровизирам производството на програми и излъчването им, и да превърна БНР в първия национален радиомултиплекс. Това е цел за два мандата, в първия ще бъдат положени само основите й. Цифровото разпространение позволява едновременното излъчване на до 8 програми на една честота. Затова през следващите три години БНР ще инвестира в производството и разпорстранението на пакет от 5 програми с разнообразен профил: информационно-политическа, културно-образователна, музикална, младежка и регионална. Чрез съществуващите сега три програми – „Хоризонт”, „Христо Ботев” и Радио „България”, БНР стъпва на солидна база, която трябва да запази и доразвие, като промени част от програмните им концепции, за да се впишат в цялостната стратегия на БНР като национален мултиплекс. Цифровото радио е начин обществото да инвестира в производството и разпространението на плуралистична култура независимо от пазарната й стойност. В същото време това е възможност БНР да стане атрактивен и равностоен конкурент на търговските медии, без да губи съдържателното си присъствие в социалния, политическия и културния дебат на страната като обществена медия.

Но тъй като това е стратегическа цел, до май 2008 г. имам намерение да завърша процеса на цифровизация на производството на програмите, а още до края на тази година да разширя присъствието на БНР в Интернет. Докато се разработват концепциите на новите програми, със съществуващия финансов, кадрови, програмен и технически ресурс, БНР ще започне излъчването на поредица от предавания, оформящи новата програмна линия „Променяща се България”. Темите, които ще се дискутират в „Променяща се България”, ще третират актуални аспекти на европейското членство на България, на икономиката, политиката, образованието, здравеопазването, върховенството на закона, гражданското общество, „преработването” на миналото, религиозната търпимост, етническата толерантност, и т.н. , и ще се разработват с активното участие на гражданското общество по модел, който вече обясних.

-Медиите като четвърта власт в обществото – какво разбирате под тази метафора?
-Винаги е ласкателно да те смятат за част от властта или дори за самостоятелен вид власт. Мисля обаче, че от флирт на политиците с медиите, предназначен да осигури благосклонността им, терминът „четвърта власт” наистина се изпълни с конкретно властово съдържание. Това ми се струва неестествено и дори опасно за общественото здраве. Медиите по принцип са призвани да бъдат коректив на всички власти, а като че ли най-тиражните от тях наистина станаха част от властта, при това от всяка власт, защото вървяха след всеки победител. Може това да не е конспирация срещу свободата и демокрацията, може собствениците и главните им редактори наистина да нямат никаква друга идея за своята мисия, да се виждат само във вменената им от комунизма роля на трансмисия, която свежда волята на овластените до съзнанието на масите. И пак да са КАПО – Колективен Агитатор, Пропагандатор и Организатор на трудовите маси, каквито според Ленин са функциите на журналистиката. Наместо да служат на каузи обаче, такива медии слугуват на интереси. Може би само това умеят. Но това е интелектуално предателство, което по време на цялата си професионална кариера никога не съм допускал. И нямам теъпърва намерение да го правя.


Интервю на Весела Илиева/Point-of-view