- Наскоро се учреди институтът за радикален капитализъм „Атлас”, на който вие станахте председател. Какво защитавате: капитализма въобще или…
- Защитаваме капитализма Laissez-fairе, а не „капитализма” въобще. Той е радикален в смисъл на свободен, основополагащ. Сложихме този епитет пред понятието, защото с него се спекулира точно толкова, колкото и със свободата, и с либерализма, който е философската основа на капитализма. Тези понятия се изпразват от съдържание и всеки влага в тях нещо, което смята за подходящо в дадения момент. А всъщност капитализмът Laissez-fairе има съвсем конкретно значение.

- Какво е то?
- Това е политико-икономическа система, основана върху частната собственост върху средствата за производство, при която ролята на държавата е ограничена до защита на правата на индивидите от използване на физическа сила. Тези права се защитават чрез писмена конституция, ефикасно разделение на властите и най-вече чрез върховенство на закона, чиято основна функция е да въздава справедливост, което далеч не се случва в България. Фундаментално важно е и собствеността на гражданите да бъде защитена без уговорки и изключения, защото ако човек не разполага със своята собственост, той не разполага със своята свобода.

- В момента никъде по света няма капитализъм в такъв чист вид. Защо мислите, че ще го наложите в България?
- Наистина в момента е налице огромна манипулация в световен мащаб – капитализмът Laissez-fairе се обвинява във всички смъртни грехове, включително в предизвикването на сегашната криза. При положение че той не съществува никъде в чистия си вид, включително в САЩ. Използвайки кризата, враговете на капитализма тласкат света към социализъм. Затова капитализмът се нуждае от морална защита, от защита на философските си основания. Капитализмът не е просто най-ефикасната икономическа система, той е морална система, защото се основава на доброволна взаимно изгодна размяна. Пазарът изисква от всеки човек максималното, на което е способен, и подобаващо го възнаграждава. Това е справедливостта, а не уравниловката, за която мечтаят всички колективисти. Капитализмът е единственото общество, което съчетава икономическа, политическа и индивидуална свобода. И тъй като атаките срещу него са постоянни, защитата на капитализма, тоест на свободата, трябва да бъде постоянна.

- В момента светът печата некролози на капитализма…
- …И един от авторите им е френският - уж десен, президент Никола Саркози. Действително има връщане назад към централно планираната икономика. Това е фатално за свободата и демокрацията и ако този процес не бъде овладян, ще се върнем обратно във времето преди 20 години, което уж си беше безвъзвратно отишло. Това е безумие, тъй като социализмът се срина толкова убедително, че трябва да е луд този, който предлага той да бъде възстановен дори на 50%. Но политиците по принцип са ако не луди, то не докрай адекватни.

- Как преценявате антикризисните мерки на правителството?
- Правителствата използват всяка криза, за да ограничават свободата. Всъщност с неадекватната си намеса на пазара те предизвикват кризите, включително настоящата, която е първата глобална икономическа криза в историята. По-големият проблем обаче е, че после се опитват и да ни „извеждат” от тях. Проблем е, защото го правят по типично кейнсиански начин: с увеличено харчене на държавни пари, за да се засили потреблението. Но никой не се запита: потребление от кого, потребление на какво? Сега държавата, макар още да не го признава официално, се кани да емитира държавен заем. Това е типично: държавите непрекъснато задлъжняват. Сигурен съм и че ще генерира инфлация, за да снижи стойността на парите на всички. Ще вдигне и данъците, макар че целта на този заем ще бъде да отложи това вдигане. Няма да успее – цялата ни икономика е фалшива. Изобщо от целия пакет от 60 „антикризисни” мерки, има не повече от 10 ефикасни и пропазарни. Останалото са финансови гимнастики и твърде много синдикализъм. Докога т.нар. тристранка ще има запазено институционално място в българската политика, при положение че нито синдикати, нито работодателски съюзи са се явявали на избори, за да претендират да решават икономическите и социалните проблеми на държавата? Да не говорим, че никой не е сигурен в тяхната представителност и легитимност. Крайно време е синдикалните и работодателски организации да оставят политиката на партиите. Разбира се, ако тези партии знаят какво да правят, какъвто не е случаят със сега управляващите. Смятам обаче, че те тепърва ще прилагат непопулярни мерки, защото вече не могат да ги избегнат. Няма да могат и още дълго да ги прикриват. Питайте пушачите…

- Една от мерките, които ще предприемат управляващите, е да наложат данък "лукс" на богатите.
- Това е отзвук от марксистката теза за „първоначалното натрупване на капитала”, според която всяка страна, тръгнала да гради капитализъм, задължително минава през етап, в който бандитите безнаказано нарушават закона. Извод: богатите са крадци и е справедливо да им вземем част от заграбеното и да го върнем на бедните. Робин Худ версия 2010! Данък "лукс" е най-популистката и най-безполезната от всичките 60 мерки. До голяма степен луксозните стоки, имоти, яхти и самолети са предвидливо легализирани по такъв начин, че едва ли реално този данък ще ги засегне. Водят се на фирми като транспортни средства, регистрирани са на подставени лица… Съществуват достатъчно начини този данък да бъде заобиколен. Големият бизнес не е глупав, той знае, че държавата ще се изкуши да вземе максимално много от неговите печалби и съответно взима мерки. Но по-важно е принципното отношение към бизнесмена като към престъпник, с което аз не мога да се съглася. Който заслужава, да бъде съден, но по законния ред: първо да се докажат престъпленията му и съдът да се произнесе. А не да въвеждаме извънредно законодателство и да пренебрегваме в презумпцията за невинност. Това правителство очевидно няма намерение да създаде благоприятна среда за бизнеса. Некоректното му отношение вече уплаши доста чуждестранни инвеститори, ще предизвика и национална реакция – голяма част от фирмите просто ще потънат в сенчестия сектор, дори и до този момент да не са го правили. Изобщо мерките на правителството са контрапродуктивни. Те ще доведат до още по-голяма враждебност в отношенията между държавата и бизнеса. Така става винаги, когато се мисли краткосрочно, а не в перспектива.

- Дайте пример.
- Държавата ще вдига данъците. Първо ДДС, защото косвеният данък не се усеща толкова болезнено. Казах за емитирането на нов държавен дълг, което ще увеличи общата задлъжнялост. Подозирам и че правенето на бюджета ще се усложнява до степен, че изобщо няма да е ясно какви пари за какво отиват. В голяма степен хората ще бъдат манипулирани, така че да не разберат колко са ограбвани. И колко скъпо им струва излизането от кризата по антикризисния план на правителството.

- Изобщо, както е казал Роналд Рейгън: накрая държавата ще ни прати сметката.
- Казал го е така: Когато вие грешите – фалирате. А когато правителството греши, ви праща сметката. Смятам, че българите вече си дават сметка кой ги ограбва…

- Не. Българите смятат, че богатите ги ограбват.
- Може би е така, но един данък по своята същност е национализация на доход. Когато облагат вашите усилия, това става против вашата воля. Но вие го приемате, защото смятате, че държавата трябва да съществува. Само че трябва да е малка, а тогава и данъците ще са ниски. Разбира се, тогава ние ще трябва да се справяме с повечето неща сами. За съжаление повечето хора предпочитат да прехвърлят отговорността за живота си на държавата и са готови да й плащат прескъпо затова. Затова данъците са високи и ще продължат да се вдигат.

- Какъв е оптималният размер на държавата?
- Аз съм я изчислил. Държавата трябва да бъде 1,50 м… за да може да бъде удавена във ваната. Това е шега, но има и доста истина в тази по принцип обидна метафора. Не трябва да оставяме държавата да расте прекалено много и прекалено бързо, за да не загуби невинността си. Нека я ограничим в присъщите й функции: да ни пази и да ни съди, и я принудим да остави другото на индивида, на бизнеса, на хората, които искат да се оправят сами. И да се грижи само за тези, които наистина не могат да го правят.
Борис Кирилов/novinar.net

*Калин Манолов е магистър по журналистика и масови комуникации от СУ „Св. Кл. Охридски”. Eдин от водещите журналисти на бюрото на радио “Свободна Европа” в София от основаването да закриването му през 2004 година. Бил е политически съветник на премиера Филип Димитров в първото демократично правителство на България. През 2004 г. основава издателска къща “МаК” ООД, която се утвърди като водещо издателство в България в областта на либералната икономическа и политическа мисъл. Наскоро е избран за председател на института за радикален капитализъм „Атлас”.