- Г-н Манолов, как ще коментирате новата технология за гласуване, която въвежда СДС за вътрешните си избори на 14 декември 2008 г.?
- Като технология е перфектна и мисля, че много отдавна СДС трябваше да възприеме този пряк начин на избор. Той между другото го практикува преди години, още преди първите президентски избори спечелени от Петър Стоянов. След това обаче приложението му като принцип беше толкова опорочено, че партията се отказа от този механизъм. Сега го възстановява, при това на всички ръководни нива в партията и това като механизъм, като начин за избор може да бъде само приветствано.

Разбира се веднага започват въпросите дали наистина по този начин и дали наистина без опити от която и да е страна или по-скоро от който и да е кандидат за председател на СДС и лобитата в него, ако има такива, дали никой от тях няма да се изкуши да направи това, което обясних след третия избор преди години т. е. да манипулира. От друга страна обаче, ако редовите седесари за първи път призовани да избират пряко своите ръководители позволят тази манипулация, те ще са толкова виновни като тези, които са я направили.

Всъщност това е изпит най-вече за избирателите в СДС. Не толкова на хората, които ще се кандидатират за лидери на партията. Ако тези избиратели, чета по вестниците, че са примерно 7000 души, това е едно жалко като количество число, но пък от друга страна е едно твърдо ядро, на което нищо не може да срути вярата в синята идея, което аз разчитам като мечта за свобода на нещо друго. Това твърдо ядро мисля, че не би трябвало да не допусне опорочаване и манипулация на прекия избор на ръководството на СДС, тъй като това всъщност ще обезсмисли и тяхното оставане в тази партия след всичките тези години, след всичките тези загуби, след всичките разочарования и т. нат. Този пряк избор за мен е най-вече изпит за избирателите и се надявам те да го издържат.

- Според Вас каква личност трябва да оглави СДС?
- Започна ли да описвам личности ще стигна и до име, а аз не искам това. Аз по-скоро бих очертал някаква рамка на задължителни действия на този, който бъде избран за лидер на СДС. Всъщност този човек е призван да възстанови политическото чрез преосноваване на СДС. Преосноваването на СДС и изграждането му отново като политическа партия може да се случи само ако се започне от ръководството. Ако бъде направено добре това усилие може да има и допълнителен ефект, а именно да върне сериозните, авторитетните, мислещите, инициативните хора в СДС и да привлече нови. Това всъщност ще бъде първият сериозен политически разговор в България от години.

Много политически активни хора биха се включили в него ако изборът на нов лидер на СДС бъде честен и ако избраният лидер наистина е на висотата на изискванията, които поставя историята на партията като историята на страната предлага. Аз всъщност бих казал, че този нов лидер не би трябвало да повтаря и е длъжен да поправи всички грешки на предишните ръководства. Всъщност това е най-вече и основно неспособността на ръководствата на СДС да произвеждат проект за бъдещето. Това всъщност е най-големият товар тъй като една партия е сама по себе си идея тя е проект за бъдещето. Всичко друго идва след това.

Поне от 9 – 10 години насам СДС очевидно не успява и не желае да произведе проект за бъдещето, а този проект, ако говорим за дясна партия, може да се нарече с една единствена дума – това е свободата. Свободата и нейният политически проект наричан капитализъм. Крайъгълните камъни на капитализма са разумът и индивидуалните права и свободата.

Този човек, който оглави СДС трябва сам да се закълне и да накара всички хора свързани с тази партия да се закълнат именно в този политически проект, защото това е автентичното дясно, не само в България и в света. Всъщност тези нови лидери, защото те се избират на всички нива, трябва също да накарат цялото общество да знае, че този избор е правилен за обществото, а не само за партията. Правилният избор за България е свободата, ерго капитализма, защото другото поне на мен не ми харесва.

Първата грешка, която трябва да поправи новото ръководство на СДС, не само председателя, а всички, които ще бъдат избрани, е от този проект за бъдещето да извличат конкретните политики. Не да се “лашкат” към всичко, което им се стори разумно, прагматично, добре звучащо или посъветвани от Европа, от своите чуждестранни партньори, че проработва. Тези решения са част от причините, които доведоха до срутването на политическото в България. Първо някой трябва да изработи ясна визия за бъдещето и второ на базата на тази визия да гради конкретните политики, а не да ги “чопва” от тук, от там и от където му харесва и да прави нещо като пъзел, от който цялата картина се замъглява и никой незнае кой е. Третото също и не по-малко важно, което трябва да направи новото ръководство на СДС е да се научи да общува със своите привърженици вътре в партията и най-вече и с обществото, и с интелектуалците, и с бизнесмените, и с левите, и с всички.

Ако има някаква визия по един въпрос една партия, а не я представи добре пред хората и пред обществото, все едно, че няма такава визия и няма такава идея. Също трябва да се научат да организират членовете си да водят политически живот. В смисъл да престанат да ги пренареждат, да им дават усещането за приобщаването към някаква общност, която работи за определена политика или кауза. Трябва да се престане с фаворизирането на хора близки и удобни на ръководството, защото са по-посредствени и няма да вземат комисионната.

Ако това направи партията СДС и ако този избор сполучлив и са номинирани, и избрани такъв тип хора, които успеят да спрат тези предизвикателства аз мога да прогнозирам едно добро бъдеще за СДС, като това не означава добър изборен резултат на следващите парламентарни избори и гарантирано влизане в парламента. Добро бъдеще означава намиране на собственото си лице и чрез намирането на това лице, чрез изковаване на кауза, на лансирането и в обществото и провличането към тази кауза на истински активните, предприемчиви и мислещи хора в България.

Би трябвало да има връщане на политиката към нейните корени, защото корените на политиката са в идеологията, във философията. Всяка политика е функция от някаква философска система. Партията е само нейния политически проект. Ако не си изкопае здрави основи СДС аз мисля, че това ще са последните нейни представители в парламента, вероятно в общинската власт за дълго години напред. Това са много свързани неща и ми се струва, че ако искат да работят за бъдещето на тази партия и на идеята, които тя олицетворяваше, бъдещите лидери на СДС трябва да се вгледат преди всичко в здравите му основи, а не в броя депутатски кресла, които очакват да получат.

Основният проблем пред новото ръководство, ако му бъде вменено или ако то само реши, че основния проблем е да намери пари за изборите, които да му позволят да влезе в парламента, просто няма никакъв смисъл от всичките промени и колизии в СДС през всичките тези години.

- Днес Иван Костов призова новия лидер на СДС спешно да реформира синята партия. Как ще го коментирате?
- Този призив аз не съм го чул, но ако е отправен по този начин прилича на израза на среди от СДС Костов да напусна ДСБ, за да може ДСБ да се реформира и да се случи обединението между двете партии. Аз мисля, че никоя партия няма правото да се меси във вътрешния живот на другата и всичко това го виждам, тези призиви, които от една или друга група в партиите се отправят периодично, като част от вече предизборната кампания в контекста на възможните коалиции между играчите в дясно.

Аз пак искам да подчертая, че няма никакъв смисъл не само от изборите в СДС ако те не изберат хора, които да са на висотата на положението, никакъв избор няма от коалиция с останалите самоопределящи се като десни играчи, ако и тяхната цел е да оцелеят на всяка цена в политиката и да влязат в следващия парламент. Ако трябва да бъда съвсем откровен аз невиждам никакви самостоятелни шансове за влизане на ДСБ в парламента, абсолютно никакви, и малки шансове за влизане на СДС.

Ако по този начин ръководствата на партиите, сегашното на ДСБ и бъдещето на СДС, коалирайки се се опитат да си осигурят общо присъствие в парламента, това ще бъде една много нестабилна коалиция, крепяща се на толкова крехки баланси, че аз не бих й прогнозирал дълъг живот.

Нека всеки да извърви своя път, ще си послужа с един термин от юдаизма - “Целителен труд на скръбта”, да си свърши своята черна, тежка, неприятна работа вътре в собствената си партия и тогава да поглежда на страни и да дава съвети на останалите и да прави аритметични сметки половин плюс половин едно ли е или е нула.