След днешната срамна загуба от Кипър си заслужава да си спомним за Стоичков! Хубав или лош - той беше единствен! Играеше не просто със сърце и талант! Беше готов да умре на терена, но не и да загуби гордостта си на мъж и на спортист.
Затова му прощавахме загубите и бяхме горди с победите!

Уви! Видя се колко могат днешните футболисти. И колко велики са днешните треньори. И в дни като днешния, когато ближем раните си след загуба от Кипър, няма как да не признаем, че мъката по изгубената българска футболна гордост е още по–голяма.

Той за съжаление беше прав! На 25.07.2008 при представянето на автобиографичната си книга в Мексико озаглавена "Осмицата" Христо Стоичков каза: “България никога вече няма да играе на Световно първенство, може би само за ветерани".

Колкото до онези, които през последните години упражняват журналистическия занаят на гърба на най–великия български футболист - не им прави чест помията, която изляха по Ицо!

Защото на нас! Обикновените българи!
Не ни остава нищо друго, освен да си пускаме отново и отново видеозаписи на онези паметни мачове от 1994г. и да се надаваме, че все някога в България ще се роди втори Стоичков.
И дано докато чакаме раждането нов футболен месия, да не започнат да ни побеждават отборите на Андора, Сан Марино или Ферьорските острови(където и на майната си да се намират тези острови)!
Антон Луков