От какво се интересуват младите европейци и къде виждат те най-големия потенциал за развитие в бъдеще. Този въпрос си задава обществото, когато обсъжда да гласува ли и не младежта на Европа. Анализът на вота на новото поколение е особено важен и за политиците, които биха искали да пресрещнат с най-точните решения проблемите, които вълнуват хората между 18 и 24 години. Въпреки че младежите на страните членки на Европейския съюз показват най-голяма привързаност към общия европейски дом, преобладаващата част от тях се въздържат да гласуват.

Последното проучване на агенция TNS Opinion сочи, че младите европейци на възраст между 18 и 24 години се въздържат от гласуване повече от по-възрастните. В същото време те все пак проявяват забележителна привързаност към Евросъюза, като 65% от тях са на мнение, че в условията на глобализация обединението на държавите от Стария континент е един шанс. Същевременно обаче едва четирима граждани от десет изглеждат заинтересувани от изборите за нов Европейски парламент ­ 40%, докато смазващото мнозинство от 58 на сто показва пълна незаинтересуваност от гласуване.

Този факт не трябва да се разглежда като липса на интерес към Евросъюза, на който младите европейци възлагат големи надежди. Очакванията им са преди всичко прагматични. Близо половината или 47% от тях декларират готовност да подкрепят даден кандидат, който би предложил на 27-те страни членки

приоритетно да увеличи разходите за образованието и обучението

Този процент дори достига до 53 на сто при студентите. След това младите залагат на икономическия растеж ­ 28%, социалните дейности и заетостта ­ 28%, и общественото здраве ­ 25%.

Голямата тема на младежкия интерес обаче продължава да бъде опазването на околната среда. Една трета от новото поколение залага на

нарастване на усилията в борбата срещу климатичните промени

и защитата на околната среда. Младите все повече разбират, че бъдещето им зависи от това как ще съхранят природата и биха приветствали всички мерки на загриженост от страна на националните правителства и на евроинституциите в тази посока.

Поканени да избират областите, в които биха приели известно намаляване на усилията на Евросъюза, но при условие бюджетът на общността да остане същият младите сочат приоритетно отбраната и сигурността. Това е така за 35% от анкетираните. Много интересен е и фактът, че младежта на Европа е на мнение, че може да се намали помощта за съседните на ЕС страни и за кандидатите за присъединяване. На това залагат приблизително една трета ­ 33%, от младежите.

Интернет е основната трибуна за изява на младите хора

Като повече от половината от тях определят, че това е мястото за изява на мнения. Блоговете и форумите са начин за бърза обществена дискусия, казват младите европейци. Този резултат потвърждава, че младите граждани все повече изоставят информационното аудио-визуално пространство за обмяна на мнения и дискусии, за да инвестират в електронното пространство. Европейските политици следва да засилят все още твърде плахата си адаптация по въпроса, ако желаят да постигнат някакъв шанс да бъдат чути от най-младите техните съграждани.

Все пак

пътят от интереса до акта на гласуване е твърде дълъг

и затова политиците полагат усилия, за да убедят младия електорат. Вече е ясно, че политическите партии няма да могат да разчитат на известността на кандидатите им: само 5% от младите заявяват чувствителност към нея. Обратно, една четвърт от тях сочат опита по европейските въпроси и гаранцията, че ще посвещават цялото си лично време на функциите на европейски депутати като най-важни елементи, способни да ги подтикнат да гласуват в полза на даден кандидат.

В същото време 66% от младежта се интересува от провежданите европейски политики. Това стана известно от осъществената под егидата на Европейската комисия кампания "Европейска пролет",

чието мото е "Идеите движат Европа"

В основата на днешна Европа са залегнали не само Римските договорености от 1957 г., Брюкселските директиви, но и обединените усилия на младите хора, които изпреварват политиците. Нека да припомним, че на 6 август 1950 г. на френско-германската граница, близо до елзаския Вайсенбург, се събират около триста млади хора, предимно студенти от девет европейски страни, които разграждат и изгарят на клада дървените гранични бариери. Така се обявяват против националното разделение и за една нова обединена Европа. Днес въпросът е защо

само 66% се интересуват от европейската, а 82% от националната политика

Отговорът на това навярно е във факта, че с младите граждани не са ангажирани никои от политиците и рядко някой се допитва до тях по един или друг важен въпрос. Нищо, че в Лисабонския договор е записано, че целта е „засилено участие на младите в демократичния живот на Европа". Това звучи по-скоро като пожелание, тъй като провежданите политики не се правят от младите, което със сигурност е един от дефектите на системата.

За да засили интереса им, Европейската комисия прибягна до план Д. На пръв поглед кодовото название на програмата може да бъде лесно разшифровано ­ демокрация, диалог и дебати. Така младежта на Стария континент няма да се чувства изолирана от голямата политика. Която може да се нарече голяма само когато е в услуга на цялото европейско общество.
Иван Николов/в-к "Монитор"