От 15 години не спирам да твърдя, че през ноември 1989 г. БКП се разцепи на БСП и СДС най-вече на нервна почва.
Пак от 15 г. твърдя и още нещо - че болшевиките, независимо дали червени или сини, неизменно побесняват, ако някой трети се опита да им вземе кокала, който според тях просто им принадлежи.
Радвам се, че на 15-ата година това най-сетне го прозря не само Стефан Софиянски, но даже и Любомир Павлов. Но тъй като и двамата определено не са глупави хора, въпросът е защо го прозряха едва сега.
Моят отговор е прост - защото именно те се опитаха да вземат кокала на червените и сините болшевики. И светкавично ги обединиха в задружните им усилия да си го бранят.
Но след като и без това съм тръгнал да задавам въпроси, ще ми се да не спирам. Още повече, че и отговорите им не са от категорията „с повишена трудност".
1. Колцина от читателите знаят, че идеята за Общинска банка е на Иван Костов?
Само че не на „онзи Костов", а на моя приятел Иван Костов Евлогиев. А когато я споделил с „онзи Костов", той му отказал с думите: „А? Ние ще работим за теб, а ти ще гушкаш парите." (Цитирам по документалния роман „Грешникът Иван", Димитровград 2001, с. 227).
2. Къде се бяха разположили по онова време Софиянски и Павлов? В синьото крило на БКП, нарекло се СДС.
Всичко вървеше прекрасно до 2001 г., когато се случи „Ето, Симеон пристига". Лошото беше, че когато пристигна, царят не продължи и с безсмъртното Дядо-Вазово „Воеводи си зове". Той призова чисто нови „воеводи" (оставям настрана коментара доколко те отговаряха на тази горда българска представа).
3. Въобразиха ли си наивно „старите войводи" от БСП и СДС , че това е само временно?
Ами силно си го въобразиха, подучвани при това от един о.р. генерал, който също упорито им твърдеше, че „е само временно, докато тъпите софиянци още не са се осъзнали".
А докато „тъпите софиянци" наистина се осъзнаят (което е дълъг и мъчителен процес), „старите войводи" почувстваха по джоба си, че грешат. И един по един взеха или да напускат кораба, или да се самопредлагат за „чисто нови войводи".
4. Дали пък тъкмо в хода на това самопредлагане СДС не взе, че и също се разцепи, но този път не на нервна, а по-скоро на финансова основа?
Първо от него побягна моят съселянин (по тотлебенска и боянска линия) Антоан. Последваха го - уоеден съм, съвсем безкористно - Софиянски с Любо. Които си направиха ССД.
И първоначалната схема на
„Костовите гушкаджии" - 80% за нас, 20% - за БСП,
рухна. Пропадна и отчаяният им опит да спасят поне нещо от нея чрез кандидатурата на Надка за кмет. Ако беше спечелила, най-вероятно нямаше да има ДСБ.
5. А какво правеше БСП през цялото това време?
Ами две неща. Първо, кефеше се на алчността на сините болшевики. И второ, крадеше.
Сигурно пак ще изненадам читателя, ако го информирам, че през 10-те предходни години БСП също много стриктно си вземаше парчето от „софийската баница". Само че, ако „сините " все пак се появяваха в светлината на прожекторите, БСП неизменно оставаше в сянката им. А 20% от „софийската баница" означават, че от 1995 г. до 2003 г.
БСП разполагаше с правото да разпределя 1/5 от общинските имоти
(жилища, магазини, зелени площи и пр.). Според един от сегашните червени общински съветници това осигурявало на „колегите му" доход от порядъка на 100 хиляди долара годишно (мандатът е 4-годишен).
6. Защо БСП и Костов се обединиха в атаката си срещу Общинска банка?
Моят отговор е в предишните пет. Добавете и тъжния за тях факт, че след изборите от 2003 г. маймуните на клона станаха много. Толкова, че не само тотално да им срутят и старите схеми, но к да посегнат към „изконните" им дялове от „софийската баница"
7. Знаят ли софиянци колкс собственост ни отмъкнаха всичките тези юнаци?
И този отговор е ясен. Ние софиянци, нямаме дори и най-бегла представа как и
с колко ни ограбиха БСП и СДС
И как, ако на клона не се бяха появили нови маймуни, щяха да продължават да го правят. И да се надсмиват над глупостта ни.
А щяхме да продължаваме да оплакваме незапълнените дупки, несъбрания боклук, алчните „паяци" и т.н.
А това, че сега присъстваме на тяхното хорово плачене по щастливото им общинско минало, за нас е слаба утеха.

проф.Драгомир Драганов
в-к “24 часа”, 26 януари 2005г.