Стенограмите от разговорите на Ваньо Танов с министър Симеон Дянков и Владислав Горанов повдигат редица сериозни въпроси, които чакат своите отговори. Ще се опитам да ги степенувам по важност. Най-съществените са два. Първият се отнася до лицемерието на управляващата партия ГЕРБ, която дойде на власт на вълната на недоволството от предишното управление. Вместо промяна обаче хората на Борисов ни предложиха същото, ако не и по-лошо управление, а думите, с които ежедневно ни заливат от телевизионните екрани, нямат нищо общо с действията им, които вършат зад гърба на избирателите. „Туй, срещу което ний са борихми, ся са обърнахме и го правим същото” – така простодушно Ваньо Танов описва в едно изречение поведението на ГЕРБ, и то по отношение на най-болезнения за политическите партии и икономиката ни въпрос – контрабандата.

Досега не е имало партия на власт, която да не се е възползвала от нея, а според Танов ГЕРБ и в частност Цветан Цветанов не само че не искат да я спрат, но с всички сили се борят за нейното пълно овладяване, като назначават свои хора на ключови позиции в агенция „Митници”. Не друг, а Танов, верният генерал на Бойко Борисов, който преди две години сам изнесе битката срещу Румен Петков и в края на краищата го свали от министерския пост, та не друг, а този, когото Иван Костов нарече честен офицер с доблест, описва по следния начин Цветан Цветанов – лъжец, който не се спира пред нищо; популист, който е готов да си припише и несъществуващи успехи, а собствените си грешки да стовари на другите; лобист за определени фирми, които служителите на митниците не трябва да закачат, и дори се опитва да дискредитира митничари, които дръзват да пипат фирми, близки до властта – Танов споменава „Лукойл”; ръководител на МВР, който използва службите за дискредитация на неудобни политически противници. Много е показателно свидетелството на Танов, който описва как от ГДБОП и ДАНС правят постановки, за да започнат разработка срещу някого, да почнат да го подслушват и в края на краищата да извъртят думите му от подслушаните разговори, за да го очернят.

Този образ на вътрешния министър никак не се вписва в медийната пропаганда, която се опита да изкара Цветанов най-големия борец срещу престъпността, рекордьор на 800 метра гладко бягане, запален почитател на музиката, пък била тя и на Веселин Маринов, а напоследък и – изключителен скиор, който взел акъла на инструкторите от Шилигарника. Това е и изобличение за слагаческата журналистика в България, която може да превърне и най-жалкия мошеник в герой.

Според Танов Цветанов си поръчва предавания, обслужващи интересите му, по една от най-големите телевизии у нас. И това ако не е скандално!

По-важният въпрос, който събуждат тези разговори обаче, далеч не е свързан с личността на Цветан Цветанов, а с политиката, която той и правителството на ГЕРБ провеждат в България. Политика за покровителство на контрабандата, което освен 3 милиарда и половина загуби за държавната хазна може би ще струва на България и очакваното присъединяване към шенгенското пространство за премахване на вътрешните граници между страните, членки на ЕС, и общ граничен контрол по граничните контролно-пропускателни пунктове по външните им граници. Германия и Франция вече изразиха позициите си, че държавата ни не е готова да бъде страна по шенгенското споразумение, което, преведено на прост език, означава следното: българското правителство и в частност МВР все още не могат да контролират границите на държавата и допускат неприемливо текучество на наркотици, оръжие и трафик на хора освен контрабандата, за която вече стана дума и която е сигурен знак за размера на останалите явления. Това е звучна политическа плесница за управлението на Бойко Борисов, който иначе много обича да се снима до Ангела Меркел и Никола Саркози.

Да не говорим за чисто икономическите измерения на контрабандата, която твърде много нарасна след безумното решение на гербаджиите да се вдигне акцизът върху цигарите. Танов казва в прав текст, че това е грешка, но само наивници могат да смятат, че грешката е случайна. И малко дете би разбрало какви биха били последиците от такова решение в сегашния български контекст. Ясно е като бял ден, че по този начин ГЕРБ провокира по-високи обороти на контрабандни цигари, за да инкасира по-големи печалби за партията. Не е тайна, че контрабандата във вида, в който съществува у нас, е възможна само с политическа протекция от най-високо ниво.

Наивно е да се мисли, че някакви митничари сами ще си построят цял град от откраднатото и той ще съществува десетилетия без покровителството на държавата. В изказванията на Цветанов се прокрадва и една друга теза, която е много интересна и която описва част от схемата за контрабанда, а именно участието на специализираните служби на МВР – в случая ГДБОП, или както той го нарича постарому, БОП-а. Главната дирекция за борба с организираната престъпност. На едно място Танов изразява учудването си, че Цветанов много натиска бопаджиите да вземат нещата в свои ръце. Става дума за следното – когато на митницата мине пратка, за която се знае, че е контрабандна, и за която се знае, че „трябва” да мине, съществуват и следните начини, по-които това да стане: на смяна да са „точните” митничари, които да си затворят очите и които правят това много често под специалното наблюдение на служители на ГДБОП. Ако случайно нещо се издъни или смяната не е „подходящата”, бопаджиите се явяват на място, казват на съответния служител, че се прави специализирана акция, и оттук те поемат нещата в свои ръце, след което безпрепятствено „вкарват” стоката в страната. Разбира се, че те не могат да направят това на своя глава, а го правят с одобрението на някакъв началник, който пък има нареждане от по-висок началник, който пък е контролиран от политици, обикновено от управляващото мнозинство, които участват в управлението на страната. Няма друг начин, а фактът, че в момента има ръст на контрабандата, показва, че тази схема работи на пълни обороти и въобще не е пипната. За нея обаче днес носят политическа отговорност Бойко Борисов, Цветан Цветанов и Симеон Дянков.

Това е много просто и ясно, а думите на Танов, че никой в митниците не би посмял да направи нещо на своя глава без политическо покровителство, са само дребно доказателство. ГЕРБ имаше достатъчно време да покаже, че има друга воля и други намерения. Още преди седем месеца е било ясно, че няма такива. Поне това е един от изводите, които можем да си направим от публикуваните разговори. Те повдигат и много по-маловажни въпроси,с които се надявам да се занимаят и колегите от други медии. За мен лично беше шокиращо да чуя признанието на Владислав Горанов, заместник-министър на финансите, че неговия шеф не работи и не се ползва с доверието на премиера. Постът на Симеон Дянков е най-важният в правителството, особено във време на огромна икономическа криза. Ако той не се е справял със задачите си още в средата на миналата година и още тогава не се е ползвал с доверието на премиера, на когото е и заместник, какво има да говорим днес. Разбира се, че думите на Горанов не могат да се вземат за чиста истина, но сега той е длъжен да даде обяснение за тях. Да не говорим, че е недопустимо зам.-министър да квалифицира по този начин шефа си и че това най-малкото показва, че Дянков няма никакъв екип в собственото си министерство. Някой ще трябва да отговори и на тези въпроси и да понесе отговорност.

Накрая ще се спра и на стила на тези разговори, защото мнозина от управляващите се упражняваха доста по отношение на езика на горнооряховските лекари, а здравният министър дори си закриваше демонстративно лицето, срамувайки се от колегите си, когато Цветанов изигра театъра в Народното събрание. От тези разговори става ясно, че управляващите са далеч по цинични и по-вулгарни, защото разговорите им засягат начина, по-който се управлява България. Тоест животът на всички нас. Ние сега трябва да си закрием главите от срам, че сме в състояние да излъчим толкова елементарни, вулгарни и цинични хора за политически елит. При това само от една малка част техни разговори, която публикуваме в днешния ни брой. Тръпки ме побиват, като си помисля как ли говорят премиерът или вътрешният ни министър в неформална обстановка, като имам предвид семплото им поведение под прожекторите на публичността. Добре е днес те да изпият чашата до дъно, която сами напълниха с интриги, подслушвания и милиционерски номера, с които си въобразиха, че могат да ръководят България. Не могат, и това става все по-очевидно. Дори и без тези записи, само потвърдждаващи истината, за която мнозина вече се досещат. ГЕРБ е бедствие за България.

П.С. В последните дни бившият министър на вътрешните работи Румен Петков на няколко пъти повдигна въпроса за контрабандата в различни медии. Мисля, че той е част от проблема с контрабандата и няма чиста позиция, от която да атакува сегашното управление. Все пак партията на Петков БСП превърна контрабандата в държавна политика и е политическата сила, която най-много се е възползвала от това престъпление. По време на тройната коалиция, в чието правителство бе министър и Петков, България не предприе нищо, за да елиминира този проблем, а и другите прояви на организирана престъпност, което е отразено и в наскоро публикуваните в Wikileaks секретни документи, пращани от американския посланик до администрацията във Вашингтон. От тях става ясно възмущението, което Европейската комисия изпитва от бездействието на правителството на Станишев по отношение на борбата с престъпността и реформите в съдебната власт. Така че по-добре е Петков да замълчи. Вярно е, че безсрамието и просташката арогантност са негова отличителна черта, но би било по-добре да не ни ги натрапва от екрана, а да си ги запази за вкъщи. Или за партията си, която продължава да го търпи. /glasove.com