“Какво не е наред?” е въпрос на който огромната част от американците търсят отговор. В момента те са разтревожени за бъдещето си, критични са към правителството си и се опитват да променят нещата, които не харесват. Естествено, всеки прави това от “собствената си камбанария”. Има обаче нещо много общо между републиканци, демократи и независими в днешна Америка. Всички настояват правителството да харчи по-малко пари или поне да го прави по-ефективно. И всички са активни!

За пример давам един от основателите на Tea Party движението в Searchlight (малко градче близо до Лас Вегас) ветеран от няколко американски войни, който ми каза, че иска да извади от Вашингтон политиците, които са станали бюрократи. На въпроса “Ами ако новите станат бюрократи?”, той вдигна рамене и каза простичко “Ще махнем и тях”.

У нас като, че ли винаги сме недоволни от това, че гласуваме “негативно”. И всеки път след като го направим се оплакваме от това, че сме го направили. Да гласуваш “срещу” някого и “срещу” това, което не харесваш обаче е правилно! С едно съществено уточнение - трябва да имаш някакви възгледи и да знаеш какво не искаш, а не да си просто напук.

Започнах да пиша този текст в хотела си във Вашингтон, малко преди да го напусна. Реших, да използвам последните 30 минути да нахвърля този текст, вместо да сърфирам с некачествената Интернет връзка. Да, това е САЩ и тук Интернет свързаността е навсякъде, но връзките са по-бавни от тези, които използваме в България, дори платените. Освен, ако разбира се не става въпрос за скъпа наета линия.

Какво става с Америка?
Мнозина в тази страна са нещастни, че политиците им са станали безотговорни и пилеят парите на данъкоплатците. Според по-консервативните решението е да бъдат драстично съкратени всякакви правителствени разходи, да бъдат съкратени всякакви федерални програми и да бъде намален обхватът на социалните програми. Други, като тези с по-либерални възгледи искат пари за образование.

По-бедните пък искат федералното правителство да създава работни места и да им предостави добри здравни осигуровки и здравни грижи (… не понасям социалистическата дума “здравеопазване”… мирише ми на лозунга “Пази боята”!) на ниска цена.

Нека обаче ви разкажа, как медиите и гражданите на САЩ търсят какво не е наред в Америка?

01.45 часа е, а аз току що съм се прибрал в хотелската си стая от доста приятен клуб, в имаше бразилска музика на живо. Пускам новинарските канали. Рядко загасям телевизора когато съм в САЩ. Безумно е, но имам чувството, че ще изпусна нещо. Темата на повторенията на новинарските програми е “Как е възможно посещението на президента Обама в Индия и Корея да струва $200 милиона на ден?”. Ще се върна на цифата след малко. Преди това да кажа, че близките до GOP (Great Old Party - Републиканската партия) политически анализатори и журналистите са направо бесни от невижданите досега в историята на страната разходи за посещение на американски президента в чужбина. Ако цифрата е вярна, то цялата обиколка на Барак Обама в Азия би струвала над $1 милиард!

В отговор на масирания натиск дошъл от медиите от Белия дом заявиха, че дневните разходите за посещението, което включва 2 000 души делегация дори не са близо до $200 милиона. Няколко часа по-късно, сутринта, докато се борех с да се събудя с чаша кафе, което у нас наричаме “шварц”, мой приятел журналист, който следи визитата на президента Обама в родната си Индия ми каза, че до него е достигнала информация за разходи от около $50 милиона на ден.

Президентът на САЩ не би си позволил скъпа визита в Индия, ако тя не би донесла стотици милиарди ползи за американската икономика. И въпреки това медиите и обществото в САЩ поставят Барак Обама под обсада, още в началото на азиатската му визита. И търсят отговори винаги когато има дори теоретична възможност общественият интерес да бъде нарушен. Тук си спомням за друга азиатската обиколка, тази на Георги Първанов. Сещам се и за ловните му приключения, както и за това как услужливите към властта родни медии, отразяваха двата случая по уникален начин. Вместо да разкриват информация за визитите на българския президент и да търсят отговорност от него, най-големите български вестници покриваха българския президент с информационен чадър.

Да уточня, че тези сравнения нямат за цел да кажат “У нас лошо, а в Америка хубаво”! Това би било загуба на време. Не е като да не си го знаем, нали? Да се върна обратно в САЩ. Тази страна е в процес на промяна за пореден път в своята история и промяната е наистина мащабна!

В четвъртък имах възможност да разговарям с политически анализатор от Politico, който каза следното - “През 2004 г. бях готов да се закълна, че Републиканците ще управляват много дълго. През 2008 г. след победата на Барак Обама бях сигурен в обратното, че Америка няма да бъде политически консервативна поне в следващото десетилетиe. Днес не се заклевам в нищо”, бяха думите му в коментар за смазващата победа на Републиканската партия в междинните избори избори за Сенат и Камара на представителите.

Промяната и готовността за поемане на риск са част от духа на Америка. Обратно пасивността и зависимостта са кошмарът на американското общество. Тук дебат за пенсионната възраст подобен на френския или протести срещу вдигането на въпросната с две години са на практика невъзможни. Хората обичат да работят и да взимат решения. В тази страна, поколението израстнало след Втората световна война и което навлиза в 60-те си години продължава да работи и да учи нови неща. В самолета на път за Лас Вегас, дама над 60-те ми показва iPad-a си и ми обяснява ентусиазирано, колко и е удобно да чете и работи с него.

Вече в самия Лас Вегас имаме среща с брокер на недвижими имоти, за да разказва на групата, в която съм и аз, как се е стигнало до толкова много лоши кредити на пазара на жилища. Ето как!

Имате предприемач, който застоява голямо петно в по-периферни части на града. Комплексът е още в незавършен, няма магазини, кафенета и други удобства. Затова цената е ниска. Всеки, който иска да си купи къща и има добра кредитна история отива в банката на 1 октомври и взима кредит от да кажем $100 хиляди за около 10 дни. Получава гратисен период от още 10 дни и така първата му вноска е в края на месец декември. Само за месец закупилият жилище вече го е продал с 10% - 15% печалба и е върнал кредита си. И това може да се случи няколко пъти, докато някой се настани да живее във въпросния имот. Докато бъде пуснат в експлоатация имотът може да вдигне цената си с 40% - 50%.

“Всички тук за една нощ влязоха в бизнеса с недвижими имоти. От носачите на багаж на летището до сервитьорите в заведенията и крупиетата в казината”, разказва брокерът от Douglas Eliman Prudential една от най-големите агенции за недвижими имоти в САЩ. Тук се сещам, че една от основателките на Tea Party движението в Невада, Даян Кендал, ми даде визитка на която пише “Real estate broker” или нещо подобно.

Резултатът от бума на търговията с имоти в Лас Вегас е най-големия брой лоши кредити за ипотеки в САЩ и свободни жилища в града за поне 5 години напред.

У нас съм чувал поне 20 “компетентни обяснения” за световната икономическа криза, как, кое и какво станало. След прекани стотици часове в четене, разговори с финансисти, банкери и с кой ли не, аз не смея да изляза с моя версия. Едно от възможните ми предложения обаче е, ако ви приближи инвестиционен банкер, да му извъртите един шамар. Винаги има за какво!

А иначе и тази статия свършва по същия начин, по който се развива Америка днес… позитивно. Въпреки, че много неща там не са наред… поне според американците! Все пак каквото и да не е наред в Америка, то има добри шансове да се нареди както хората искат.

Иначе напук на американците, че страната им е в регрес, в последния ден на изминалата седмица бе публикувана статистика, според която частният сектор в САЩ е създал нови 159 хиляди работни места през месец октомври…
Димитър Аврамов /avramov.com/blog