Всички можем да се обединим около това, че едно от постиженията на демократичния преход е свободата на изразяване. Същевременно изследванията, индексите и нашето убеждение е, че свободата на медиите е в упадък. Затова трябва да правим разлика между правото на свободно изразяване на мнение и свободата на медиите в България.

Тук българската конституция има значение поне за три неща. Първо, това е очертаването на т.нар. комуникационни права. Става въпрос за право на свободно изразяване на мнение, забрана на цензура, право да се търси, получава и разпространява информация. Има и още две права, които са важни за медиите и завършват кръга от комуникационни права – право на защита на личните данни и лична неприкосновеност, както и правата на интелектуална собственост.

Конституцията предвиди създаването на законова рамка за медиите и по този начин тя позволи либерализиране на пазара. Това е постижение за времето на демократичния преход. В началото България притежаваше монополизирани медии – една държавна телевизия, едно държавно радио и вестници, които бяха под контрола на държавата.

Трета заслуга на Конституцията е прекратяването на модела, предвиден от Великото народно събрание, медиите да се контролират директно от властта. Това е важно за обществените медии, но искам да посоча, че напоследък в парламентарната зала отново се чуват гласове да отпаднат системите за независима регулация и отново контролът върху медиите да се върне директно във властта. И тези народни представители не си дават сметка, че България е държава от Европейския съюз и че ние имаме задължение тази вертикала „власт-медии“ да бъде прекъсната от система за независима регулация.

...

Има какво да се работи в Конституцията във връзка с медиите, но не това е основното, когато мислим за медийната ситуация днес. Причините медийната публичност да бъде толкова тежко деформирана, по мое убеждение, не са в начина, по който Конституцията е уредила правата.

Достатъчно ли е, че имаме писано право по въпроса за цензурата, когато и тази година е възможно в голяма национална телевизия по неизвестно какъв механизъм карикатури да бъдат сваляни от всички платформи.

Какво произтече от факта, че в Конституцията е предвидена категорична забрана на цензурата?

Независимостта на обществените медии е декларирана като принцип – не на конституционно равнище, а в закон. Какво от това, когато се оказва възможно един министър да напомня на водещ в обществената телевизия, че е на държавна ясла и трябва да внимава какво говори? И какви са последиците от това, при положение че имаме три правни рамки на медиите? Приели сме конвенцията за правата на човека, въвели сме правото на Европейския съюз, създали сме национална законодателна уредба, но всичко това ни се случва.

Имаме достатъчно много разпоредби, които дават основания да се разбере кои са собствениците, но ние не знаем. Не знаем за контрола, за влиянията, не знаем за тиражите, не знаем за обемите и правните мерки, които сме въвели, не могат да доведат до отчетлив резултат.

Другият проблем, с който правото трудно се преборва, е неприятният бартер „публичен ресурс срещу медиен комфорт“. Има много примери – от европейските средства по комуникационни програми до формалните и неформални пътища, по които публичен ресурс от банки стига до частни медии. Този въпрос дори не може да бъде приключен и в момента.

В последните дни виждаме смърт на медии. Затварят.

Малко по-рано приключиха дните си печатни издания като „Преса“, сега говоря за „Новинар“. Процесът ще продължи. Разбира се, той има глобална рамка и не е само български. Това е свързано с процесите на цифровизация, но в България всичко това има български нюанси. Тук журналистите продължават да нямат защита, няма пазар на труда и това остава важно. Журналистът в момента се чувства незащитен.

И последното нещо, което искам да добавя, е изключително голямата роля на рейтинга. Рейтингът е цар и това се отразява върху борбата за качествена журналистика. Големите медии се ръководят от начина, по който аудиторията възприема една или друга информация. Те следят реакцията и ако хората биха желали информация, свързана с частното, то на преден план излиза тази информация, а не големите въпроси от обществения дневен ред.

Проблемите в медиите не могат да се решат в рамките на медийния сектор.

Това е мое твърдо убеждение. Не може всичко да е наред в медиите в държава, която не отговаря за изискванията за правова държава и в която няма върховенство на закона.

Ако в законодателния процес може всичко, ако могат да минават лобистки норми, за каква гарантирана чрез закон медийна публичност може да става дума?

Не ни интересува само медийния регулатор, както човек би си помислил. За каква медийна публичност и за каква недеформирана медийна среда можем да говорим, ако не можем да разчитаме на конкурентния регулатор? И ако идва ред той да се произнесе за това какво е състоянието на разпространението на печатни издания, а той в едно решение казва, че няма данни и не може да се произнесе – от него се изисква пазарен анализ, а в следващото по номер решение разрешава цигари и вестници на всеки ъгъл.

Мога да продължа с примери от съдилищата. За каква адекватност в областта на медиите можем да говорим, че трябваше да дойде решение на съда на ЕС, за да разберем, че Върховният административен съд не ни е казал, че решенията за мултиплексите са издадени при непрозрачни и дискриминационни условия? Ако нашите съдилища бяха на място, нещата в медиите щяха да са съвсем други.

Затова и медиите-бухалки могат безнаказано да продължават да се занимават с всеки, който покаже по-активно реформаторски усилия.

...

Публикуваме с малки съкращения изказването на проф. Нели Огнянова на дискусия по повод 25 години от приемането на Конституцията на република България, проведена на 7 юли 2016 г. в София. Заглавието и подзаглавието са на Клуб Z.