Последствията от тази криза, която вече наричаме "Кризата", вероятно ще оставят отпечатък върху целия ХХI век.

Какво донесе кризата на българския пазар на труда?

- Разви се несигурност на работните места в дългосрочен план;

Младите хора все по-често работят на краткосрочни договори, при по-лоши условия на труд;

- Голяма част от новите работни места, създадени при тези обстоятелства, не могат да бъдат приемани за устойчиви.

Драстичното намаляване на квалифицираните кадри и специалистите се очертава като ключов проблем, който ще възпрепятства развитието и функционирането на цели отрасли от стопанството и сфери от социалния живот. Значителна е заплахата за промишлеността в страната, най-вече в техническата област, особено по отношение на научноизследователската дейност и иновациите, където съществува сериозен недостиг
на инженери и други висококвалифицирани специалисти, които да разработват и прилагат авангардни технологии.

Резултатите от проучванията на CEDEFOP показват, че ще продължи да расте търсенето на висококвалифицирани и средноквалифицирани работници дори и за по-ниските позиции, докато търсенето на такива с ниска (или без) квалификация ще продължи да спада. Отглеждането на бъдещи таланти и облекчаването на недостига на квалифицирани работници се превръща в жизненоважен фактор за икономическия растеж.

В постигането на тази цел осезаем принос може да даде проектът на Министерството на труда и социалната политика за прогнозиране на търсенето и предлагането на труд в България чрез изграждане на Система за прогнозиране на потребностите от работна сила с определени характеристики. Но това е само първа стъпка.

Кризата роди и нова визия за труда. Всички изследвания сочат, че съществува тясна връзка между придобиването на нови умения и създаването на нови работни места.

- В центъра на новата ни визия за трудовия пазар трябва да поставим все по-острия проблем с конкурентноспособността на българския работник. За да бъде българската работна сила адекватна на изискванията на модерния пазар на труда, е необходимо да сложим началото на създаването на национални дългосрочни програми за непрекъсната и масова квалификация – поне веднъж на всеки 5 години всеки от нас трябва да има възможността и мотивацията да повишава своите знания и умения. Крайната фаза на този процес трябва да доведе до постепенно намаляване на ролята на държавата и пълно поемане на организацията и финансирането на процеса от работодателите, като потребители на знанията и уменията на работниците и служителите.

- Нужна ни е нова политика по доходите, основаваща се на квалификацията на работещите и на производителността на труда, чрез която да се постигне трайно насърчаване на потреблението. Именно новата политика по доходите ще създаде гаранциите, търсени от иновативните и разумни мениджъри за привличане на висококвалифицираната работна ръка и за мотивирането й да се включва активно в развитието на компаниите.

- Час по-скоро трябва да модернизираме трудовото и осигурително законодателство и да мотивираме хората да удължават своя активен трудов живот, като признаем и отчитаме спецификата на малките фамилни предприятия. Време е за активна подкрепа от страна на държавата и насърчаване на средните и големи предприятия да възприемат като своя трайна политика основните принципи на корпоративната социална отговорност.

- В условията на нарастваща конкуренция на пазара на труда професионалното ориентиране от недостижим лукс, неподходящ за нашите географски ширини, се превръща в остра потребност, нещо повече – то има потенциала на много значима, реална антикризисна мярка. Всеки професионално ориентиран и добре образован мъж или жена представлява значим фактор за икономическото и социалното развитие на държавата.

Животът ни и трудът ни никога вече няма да бъде такъв, какъвто беше преди кризата. И това е само началото.

Освен ако ни харесва да продължим да се самооплакваме… /24chasa.bg