Какви е чуда раждала, раждала, ражда и сега българска майка юнашка! Официозът, доколкото изобщо го има, в други държави обикновено е един. У нас има много официози. По света демонстрантите замерят с яйца министерствата. У нас от прозорците на министерството на икономиката летят яйца към протестиращи работници. Към този феномен се прибави напоследък и още един: разследването на един чужденец за престъпността в България се натъкна на журналистическа антисолидарност в България, на откровена солидарност с властта от страна на журналисти, които едновременно твърдят, че са възмутени от престъпността, но атакуват опита на един колега да я разобличава, искайки от него в прокурорски стил да разкрие…източниците си.

За германския журналист Юрген Рот и книгата му „Новите български демони” се изписа доста, но оказва се-не достатъчно. Дори и след пресконференцията му, превърната срещу немеца в нещо като „Лайпцигски процес” с обратен знак (български „гьоринговци” искаха да знаят защо на един германец му харесва, че тук е горял партийния дом), даже и след официалното представяне на книгата му в една софийска книжарница ( където също не липсваше поредната журналистическа нападка към личността на автора), агресията продължава.

Манджата се претопля този път от агенция „Фокус”, която иронизира откровеността на Рот, споделил, че е взел 3600 евро хонорар за труда си ( за някои гладни българи, за чиято консумация е предназначена „закачката”, тези пари може и да изглеждат цяло състояние, но за немските стандарти сумата е наистина символична). Агенцията дава своя принос и в опитите да бъде дискредитиран Рот като автор, който не може или не иска да си каже „и майчиното мляко” по отношение на източниците, дори е заподозрян, че крие…причините, поради които книгата излизала „точно сега”.

Дано ми бъде простено, защото не бях упълномощен, но си позволих да се извиня лично на Юрген Рот за цялата тази агресия от името на мълчаливото малцинство журналисти в България, които, както и много други граждани, разбират, че колегата е свършил НАШАТА работа. За благодарност, получи верноподанически лай от насъскани представители на медиите, някои от които стигнаха дотам да го поучават, че трябвало повечко да чете, преди да пише. И това го казват журналисти, които декларират на думи възмущение от безсилието на държавата ни да се справи с престъпността, но подкрепят с делата си с цялото си сърце и душа…същата тази държава, защитават я от усилието на един чужденец да потърси обяснение за факта, че в ЕС България е сочена за най-големия провал в борбата с корупцията и престъпността.

„Новите български демони”, чието съдържание е на показ и всеки може да си направи изводите за самото разследване ( каквито и фактологически пропуски да му търсят под милиционерско-медиен микроскоп), се оказа нещо повече от разказ за подземния свят в България , наричан от Юрген Рот петата власт. „Демоните” се натъкнаха на агресията на четвъртата власт, с която тя направи услуга на петата власт, че и на останалите власти, които правят живота на петата власт толкова удобен.

Ето защо предложих на Юрген Рот следващата му книга да бъде посветена на обяснението за тукашната „необяснимост”- на петата колона, която така подпира България, че всичко ни е криво.

Той пък ми пожела в посвещението си върху копие от книгата му нещо също така конкретно” КУРАЖ”. Една дума, но в десетката!
Иво Инджев
Още материали от същия автор може да прочетете на ivo.bg