Продължение...

---

Обратните примери са безчет.
Преди малко повече от два месеца в медиите премина трогателната благодарност на бившия шеф на НАТО за това как като се обадил по телефона на наш министър и го помолил да не позволят през въздушното ни пространство да премине руски самолет ние сме откликнали и така сме спасили операцията в Косово.
Тук не коментирам подобна “дипломация”. Но недоумявам как подобен факт може да се огласява публично само месеци след събитието. Подобни “дипломатически” действия поставят страните в деликатни отношения и разгласяването им изисква спазване поне на 50-годишна давност. Малко след това непонятно самохвалство официалната ни делегация беше спряна на руската граница. В нашите медии разпространиха версията за “чиновническа грешка”. Може ли да се говори сериозно за подобна грешка, след като оперативният център по контрола на въздушното пространство се води от двузвезден генерал, който е в пряка връзка с Кремъл? И какво очакваме при подобна липса на сдържаност? Вероятно никой да не чете нашите вестници.
Демокрацията не отменя дипломацията, дори струва ми се я прави далеч по-важен фактор във външната политика на страната, което впрочем се потвърждава и от действията на сегашната власт – тя успява, доколкото успява, най-вече в областта на дипломацията.
Нещо повече. У нас не се мисли с категориите на системата на националната сигурност. Това понятие не можа да влезе в официален оборот. Няма Устройствен закон за сигурността, няма ясна картина кой елемент на сигурността с какъв акт се регулира, кой какви отговорности има по отношение на страната и следователно по отношение на нейния суверенитет.
Без такава яснота не е възможно да се говори за какъвто и да било контрол върху определянето например на този изключително важен списък.
Представям си как някои хора в миналото биха приели мисълта да разузнаваме Съветския съюз. Ще ви кажа как, точно както други днес биха приели да разузнаваме САЩ. Не че техните съюзници не ги разузнават, но явно у нас важи старата максима, че което е позволено на Юпитер, не е позволено на бика.
На този фон вероятно става ясно защо 12 години никой не се интересува кого разузнава България. А този въпрос съвсем не е маловажен. На практика той определя мястото ни в Голямата игра.
Българското обществено мнение обаче е много по-развълнувано от въпроса дали контраразузнаването е подслушвало Тарлийома и Варлаама, отколкото дали България е разузнавала една или друга държава. Но едва ли трябва да му се сърдим, след като и тези, които вземат решения, не обръщат особено внимание на този въпрос. Спомням се, че когато след това запитах кой определя списъка, така и не получих вразумителен отговор. Днес дори няма депутат, който да попита.
След като се има предвид казаното до тук, какъв трябва да бъде новият началник на българското разузнаване, ако искаме да имаме независимо разузнаване на суверенна държава, включена в система за колективна сигурност?
Очевидно това трябва да е човек, по-политик от сегашните политици, по-патриот от сегашните интеграционалисти, по-професионалист от сегашните сърфисти в Интернет. Освен това би следвало да има добър поглед към законодателния процес, да тласка нещата към генерално решаване на нормативирането на сигурността и чрез него на законовото уреждане на разузнаването.
В статията си, в която беше предложено и моето име, генерал Тодор Бояджиев спомена и още едно – това на проф. Валентин Станков, като цяло неизвестен за широката публика. Моите предпочитания решително са насочени към тази кандидатура, но си давам ясна сметка, че вестниците малко интересуват вземащите решения.
Надявам се обаче , че проточилият се дебат по въпроса за новия шеф на разузнаването ще им даде възможност да се докоснат до дълбочината на проблемите на нашата сигурност в един крайно деликатен момент от най-новата история на България. И поне за миг да се напрегнат в търсене на по-доброто решение и в откриването на собствената си отговорност в него.
Защото рано или късно страната ни ще си възвърне достойнството. С него ще се върне нуждата й от проникващ поглед, както и от средства за влияние там, където се вземат решенията, засягащи България. А това, взето заедно, е другото име на разузнаването.
Димитър Йончев
В. Монитор, 2 чнуари 2003г.