Преди малко повече от месец младият Станишев яхна мотора… И му почнаха проблемите. Защото лидерът на БСП забрави да слезе от него. Слезе от “Бузлуджа”, но още вее къс перчем от машината.

Тогава се наложи мнението, че откакто е партиен водач, Сергей Станишев все пак яхва нещо и се отправя в някаква посока. Защото от доста време червените вяло вееха байрака – без кауза, без дейност в политпространството. БСП просто седеше на “Позитано” отдадена на размисъл – “в опозиция ли съм или не съм в опозиция”. А младият Станишев пишеше писма на синята си колежка Н.Михайлова може би за да поиска мнението й по основополагащия въпрос.

Това беше в началото на лятната политическа ваканция. В края й обаче червените дела минаха в другата крайност. Соцлидерът се унесе от скоростта на моторетката и премина директно през бариерата, която толкова дълго сам си беше спуснал.

Макар и да го предупредихме още преди да изкачи моторизирано “Бузлуджа”, че яхването на мотоциклет и организирането на дискотека на върха не означава, че политическата му сила нещо е яхнала. И че е излязла от разкрачената поза между двата стола – опозиционен и управленски.

А ако тази поза относително често предизвиква падане, то при излизане от нея на мотор това падане ти е съвсем сигурно.

Точно тава обаче прави Станишев – тръгна да излиза на висока предавка от червения окоп. Мина в атака с единствената цел да отъпка някакво властово пространство за БСП. Да пригоди за живеене открехналата се поради външни на соцпартията причини нишичка за ляво управление. Чрез лоста “Всички се дънят, БСП печели”.

Още на “Бузлуджа” червените заговориха за придобиване на цялата власт, не само на местната. “Идва времето на лявото управление, не ни е страх, заяви Станишев на “Бузлуджа”. Последва паметното му провъзгласяване за бъдещ премиер пред тържествения митинг от Иван Гранитски.

Сега, в началото на новия политически сезон, Станишев е залепнал на газта и моторът му набира ли набира скорост.

"Ако досегашната политика на управляващите се запази, неизбежно - рано или късно - вицепремиерът Костадин Паскалев, министърът на държавната администрация Димитър Калчев и зам.-земеделският министър Меглена Плугчиева ще трябва да избират между лоялността към премиера и ценностите на левицата", заплаши той своите в настоящата власт пред партиен пленум. Последва прокобата на червения вожд за ремонт на кабинета през есента. Защото само нова икономическа политика щяла да спаси правителството. Разбира се, за да не прегрее опасно моторетката Станишев направи плавен завой по посока на ДПС заявявайки: "БСП подкрепя ония действия на властта, които счита за положителни: премахването на идеологическата конфронтация, борбата срещу корупцията и престъпността, външната политика. Приехме, че след като такава е волята на народа, сме длъжни да сътрудничим на правителството. Още повече, че в тази коалиция участва ДПС, на което гледаме като на ключов партньор".

И отново вдигна пушилка по отношение на НДСВ обяснявайки, че от средата на годината БСП почнала да променя отношението си към кабинета. "Част от управляващите се разболяха от мания за непогрешимост, правителството зае поза на надменост спрямо опозицията", заяви той. И завърши с извода, че новият политически сезон стартирал дори с още по-тревожни симтоми: бездействието за унижожаване на ракетите SS-23, престрелки, кризата в изкупуването на селскостопанската продукция, скандали около приватизационните сделки, неразбории при подготовката на учебната година. Което значело, че правителството действа без дългосрочен план, не е способно да предвиди проблемите и да реагира адекватно в интерес на хората. Перспективата била далеч от оптимизма на кабинета. Икономическата рецесия се задълбочавала. Безработицата възстановила нивото си от началото на годината, нямало ръст на доходите на хората, инвестиционната активност била нулева.

Като че ли преди да се качи на мотора на Станишев всичко това му е убягвало, трябвало му е я вятър в косите, я повечко адреналин, за да се сдобие с тези изводи.

Всъщност младият соцпредседател изпърпори всичко това, за да даде разяснения какви промени във властовата ситуация устройват БСП.

Че само смяната на някои министри нямало да удовлетвори никого. Че не било изключено НДСВ да отстъпи нови властови позиции на ДПС, за да запази стабилността на мнозинството. Че можело да се търси и по-широка формула на управлението, като в кабинета влязат популярни фигури от десния център.

И накрая всички политически сили “заедно да съгрешат и заедно непотребни да станат”. Без БСП. И да се сбъдне предреченото от Гранитски. Това кроят на “Позитано” 20.

Горе-долу трасето на мотокроса е същото като това, по което Георги Първанов стигна до президентското кресло. Само че тогава успехът беше изненадващ и главно поради фатални грешки на съперниците му по виражите. Сега обаче Станишев започна усилени тренировки и ден през ден налива гориво.

"Нито козметичните промени, нито задкулисните ходове ще гарантират приемливо за гражданите управление", даде газ лидерът на БСП. И размаха стратегията си за състезанието. Единственото спасение на сегашната власт било в радикалната промяна на икономическата му политика - с нова концепция за икономическите приоритети и стратегия за развитие на държавния сектор. Бизнесът трябвало да получи гаранции, че в обозрим срок ще се намали ДДС и ще се осигури система за държавни гаранции пред българските банки. Когато не им достига обезпечение за получаване на редовни кредити, да имало по-ясни и митнически, и данъчни привилегии за българските фирми. Накрая – гвоздеят - “Но от това правителство и мнозинство не може да се очаква подобна принципна промяна.

И затова: "Изострящото се социално напрежение в страната, съчетано с нарастването на доверието в БСП, се разчита като знак за назряла необходимост левицата да премине в настъпление”.

Но внезапно Станишев изключва мотора от скорост и се оставя инерцията да го носи напред. И в същото време обяснявайки кротко на електората, че виждате ли от БСП се очаквало да предизвика предсрочни парламентарни избори - на вълната на гражданските протести и задаващата се стачна вълна, чрез уличен натиск и извънпарламентарни действия - и да поеме отговорността за управлението на държавата. И други партии щели да направят точно това. Но не и БСП. Оттук нататък БСП просто щяла да стане говорител на хората и да предизвиква обществени дебати по важните теми, за които управляващите не искали да говорят.

"Чрез взаимодействие със синдикални, бизнес и неправителствени организации, БСП ще формулира обществените потребности и ще оказва политически и социален натиск върху управляващите за тяхното осъществяване. Почваме политика на малките социални стъпки за печеленето на малки социални битки".

Ясно. Малко по малко моторът на Станишев ще се обзаведе и с кош, в който да се настани едно бъдещо ляво правителство. И на финала, дори и да не е предсрочен, никой освен БСП да не пресече лентата.

А народът – по улиците – като на днешния 9-ти септември преди 58 години. Само че, ако този Девети го помнят на живо все по-малко, то управлението на Жан Виденов, дошло също на бял кон, никой не го е забравил. И е време Станишев да слезе от “белия мотоциклет” и да осъзнае, че заявка за сериозно управление се прави със сериозна работа. Без значение дали си в опозиция или се правиш на нечий партньор.
Анелия Иванчева
В-к “Монитор”, 9 септември 2002г.