Продължение…

---

Ако обаче журналист застане пред съда, първият въпрос е “Кой ви даде информацията?” и съдиите нямат и хабер как стоя нещата в Европейския съд за правата на човека

Нищо, че някои съдийки, които пият шампанско по цял на работа в керамична чаша се гевезят непрекъснато, че са на ти с европейските съдилища.
Ето какво постановява Европейския съд за правата на човека по едно дело: “защитата на журналистическите източници е едно от основните условия за свобода на пресата”, и че задължително разкриване е неприемливо, освен, ако “не е оправдано от незачетено изискване в полза на обществения интерес”. Съдът постановява, че желанието на компания да разкрие нелоялен служител, който е издал конфиденциална информация на журналист е недостатъчно, за да се утвърди задължителното разкриване на източниците. Конфиденциалността на източниците в много държави е защитена като признание на нейното значение за свободата на пресата.
Варненски журналист ще застане пред съда само защото извади на бял свят информацията, че шефът на РДВР –Варна е бил на лов, докато подчинените му се изтрепаха да търсят отвлечената бременна приятелка на Манджуков. Ген. Петров бил обиден и наклеветен.
И вместо някой от МВР, или прокуратурата да провери аджеба наистина ли ген. Петров е бил на лов, журналистът може и да го отнесе, поради “тоталната независимост” на варненската съдебна система от приятелската управленска мафия на Варна.

Шефът на ВМБ-Варна стигна дотам, че издаде секретна информация за полета от Кербала, мълчанието на висшите военни обаче е крещящо.

Ако журналист, или който и да е беше на мястото на шефа на ВМБ-Варна съдбата му щеше да е “майка плаче, грамофон свири”. Каква е разликата между това изтичане на секретна информация и разкритията на репортер за базата ни в Кербала?
И за двете може да се каже, че е изтичане на информация. В единият случай, военен шеф под пагон поради скудоумие, или некадърност издава секретната дестинация на полет, в който пътуват пострадалите от Кербала и висши военни. В другият – журналистическо разследване прави достояние факти, които дават ключ към трагедията възникнала там.
Кой е за съд? Журналисът изнесъл информацията, или висшия военен?
У нас, докато едни са обект на разследване за изтичане на информация, други използват това изтичане както за пиар цели, така и за обогатяване.
По времето на бившият областен управител Добрин Митев ръководството на тогавашната РДВР –Варна под шефството на Наско Рафайлов си отиде защото отказа да дава информация от службите на Добрин.

Днес дава ли си сметка някой колко и каква информация изтича от РДВР –Варна към групировките и кметската кохорта?

И ако Бойко Борисов “изтърва” направо оперативна и секретна информация към медиите с изключително пиар цел, то какво да кажем за варненските бойкоборисовци?
И ако например един репортер извади на бял свят разговор между висш офицер от РДВР –Варна с представител на изключително мощна групировка, кой ще го отнесе? Офицерът, бизнесменът, или журналиста?
Във Варна е сигурно е едно – ако не му спукат главата на журналиста някъде, то прокуратура, съд и полиция ще му разкажат играта отвсякъде. И всички, които играят мръсната игра с изтичането на конфиденциална информация ще са чисти като сълза.
Ето още една “извънземна” за нашите стандарти информация. В известното дело “Ню Йорк Таймс срещу Съливан”, Върховния съд на САЩ подържа, че държавните служители могат само да получат възстановяване на вредите от клеветническо невярно твърдение, ако докажат, че изявлението е направено със знанието, че то е погрешно или с небрежно отнасяне към истината. Забележителното тук са две неща: първо тежестта на доказването е прехвърлена от обвиняемия журналист към ищеца. И второ, обвиняемият трябва само да е действал без злонамереност или с небрежност.
Европейската комисия по правата на човека разглежда дело по присъда за статия с много грешки, в която се съдържат твърдения за полицейско насилие, основано на широко известни слухове. Съдът отбелязва, че статиите се отнасят до въпроси от някакъв обществен интерес, че целта им е била да насърчат реформа и че би било невъзможно тези слухове да се удостоверят. Като резултат, присъдата нарушава гаранцията за свободата на изразяването.
Това е положението, мили мои, ген. Петров, Душана Здравкова и Кирил Йорданов, това е положението.

Веселина Томова