Според законовите промени за т.нар. “квалицифирана информация” до 15 години затвор чакат всеки, която огласи нещо, което може да застраши националната сигурност. Ударът не е само срещу журналистите, въпреки че те най-силно са уязвени в това отношение. Оказва се, че всеки, който реши да каже, че “царят е гол”, у нас подлежи на затвор.

Абсурдът е пълен, тъй като ако един варненски репортер пожелае да научи какви са цифровите измерения на поредната акция, проведена на територията на РДВР -–арна няма как да го направи, защото право да огласяват такава “важна” информация имали само шефовете на МВР, разбирай Бойко Борисов и Георги Петканов. И въпреки, че на РДВР-Варна не и струва нищо да огласи бройката на задържаните “семкаджии” –5,10,20 или 30, не може да го направи, защото правото да изпъчи информационни мишци е дадено на висшето ръководство на МВР.

В същото време висши ченгета тропат информация наляво и надясно и осуетяват разкриването на престъпления

Пресен пример е варненски криминалист, който под сурдинка беше пуснат в отпуска точно по времето, в което РДВР – Варна се напъваше да открие отвлечената приятелка на варненския бизнесмен Манджуков. Всички знаеха, че въпросното ченге издава конфиденциална и секретна информация към определени медии, но единственото, което застигна полицаят е да бъде пуснат в отпуска за да бъде “отдалечен от събитията”.
Тази седмица друг подобен абсурд разтресе града. След като мутри от небеизвестна групировка пребиха младежи, празнуващи рожден ден заинтересованите среди около биячите успяха да се сдобият с адресите на свидетели по разследването и нагло заплашиха потърпевшите, панирайки ги да не свидетелстват.
На това му се казва шуртене на квалифицирана информация. На този етап обаче тя е напълно безнаказана, що се касае до управленческите, полицейските и съдебни кадри. Или поне на практика не сме чули някой да го е отнесъл заради това.
Ако обаче журналист извади наяве факти или обстоятелства, касаещи корупция или нечисти дела на същите тези управляващи, той попада незабавно под удара на зокана.

Засега номера с “отрязването на главата” на журналиста минава със безбройните дела, заведени за клевета срещу него.

Ако бъде направена статистика ще стане ясно, че тези, които се чувстват засегнати от перото на журналистите са порода хора, за които пишещия е изнесъл достатъчно данни за да бъде образувана прокурорска проверка. Прокуратурата обаче си е заровила главата в пясъка и вместо да разрови бакиите на “засегнатия” и “обидения”, съдът осъжда журналиста за това, че е казал истината. В България наклеветените са в повечето случаи точно тези, които по публикации трябва да бъдат разследвани за нечистите си дела.
Като казахме дела, батакът е пълен и заради това например, че пак отскоро адвокатите са задължени да си записват в тефтерчетата, или в компютрите личните данни на своите довереници и при “необходимост” трябва да ги предоставят “там, където трябва”. Къде отива тогава адвокатската тайна? И кой има интерес от изтичането на подобна инфорамция?
В целият свят, когато стане реч за антикорупционни програми наричат журналиста “куче-пазач”, от позицията им на отразяване на проблеми с обществен интерес и проверка на дейността на правителствата и изобщо на управляващите държавни институции.
У нас журналистът по-скоро се явява “злото куче”, което всеки иска да пребие с камъни.

Вместо да влезе в затвора за “златната далавера” с плочките зам-кметът по финанси на Община-Варна получи правото за още четири години да ни управлява парите

Нито прокуратура, нито полиция си мръдна пръста дори да провери за какво става реч. В същото време специалният докладчик по свободата на изразяване към ООН, отбелязва, че “правото да се търси, получава и разпространява информация предполага позитивно задължение на държавата да осигури достъп до информация, особено по онтоншение на тази, която се пази от правителството”. Община-Варна е недосегаема обаче. Защо? Защото нито съд, нито прокуратура, нито полиция смее да противостои на Кирилйордановата кохорта, подпечатана с печата на мощна икономическа групировка.
Във Варна няма кой да хвърли камък в блатото, или ако се намери някой, то той бива подложен в най-добрия случай на съдебна разправа.
Каква е схемата?
Простичка. Шефът на РДВР – Варна ген. Веселин Петров е в топли отношения не само с кмета Кирил Йорданов, но и с неговите покровители. От една страна местният шериф до този момент не е направил нито едно движение по отношение на това да разследва сигнали за корупция в общината, от друга – към общината и персонално към кръга на кмета тече секретна информация като фонтан.
Същата история се наблюдава и в съда. Там пък има една госпожа, която не дава пиле да прехвръкне ако общината трябва да спечели някое важно дело. В същото време всички дела на “неудобните” се разпределят по “правилния” начин и което е още по-страшно се решават винаги в ущърб на неудобния за кметската кохорта. От съда също изтича информация, от прокуратурата още повече.

---

Продължава тук…