Международните проучвания еднозначно показват, че светът смята САЩ за безспорен лидер в областта на икономиката на знанието и високите технологии. Прави впечатление, че докато 73% от американците са убедени в технологичното превъзходство на САЩ, цели 82% от китайците споделят същото мнение. Нещо повече, 41% от американците вярват, че САЩ имат преднина пред Китай в иновациите, но 81% от китайците не поставят това под съмнение. Когато през 1957 г. СССР изстреля успешно първия изкуствен спътник на Земята - знаменития „Спутник", в САЩ възприеха тази съветска премиера като тежък удар върху пионерската роля на Америка и заплаха за американската национална сигурност. 12 години по-късно Нийл Армстронг и Едуин Олдрин стъпиха първи на Луната и отвъд Океана темата за космическия разрив спешно бе закрита. В началото на 70-те години на миналия век, когато светът бе поразен от петролния шок, в САЩ болезнено реагираха и посочиха Западна Европа като водещата сила в енергийната област и застрашаващ американската икономическа хегемония мощен конкурент.

През първата половина на 80-те години на миналия век в САЩ алармираха, че благодарение на изключително бързото си развитие в икономиката и технологиите Япония в близко бъдеще ще измести Америка от нейното водещо място. Разбира се, нищо подобно не се случи. Сега американските медии и мозъчни тръстове са обзети от психозата за китайската икономическа и технологическа заплаха предвид на двуцифрените темпове на икономическия прираст на Китай и огромните усилия на Пекин за извършване на технологична революция. Самите китайци смятат за неоспоримо американското технологическо лидерство. Докога това ще бъде така, вече е открит въпрос.

Проблемът за икономиката на знанието и високите технологии е много съществен не само защото от това зависи глобалната позиция на дадена държава, но и защото тази авангардна сфера е основен изразител на „меката сила". Още повече че САЩ с по-голям или по-малък успех играят ролята на суперсилата, която подържа международния ред.

В историята е имало не един случай, когато след период на глобално превъзходство и дори хегемония дадена империя е навлизала във фазата на упадък и е отстъпвала палмата на първенството на новопоявяващи се конкуренти. Не е тайна, че САЩ с пълно право се славят като световния локомотив на иновациите. При всеки международен обзор и до ден днешен 7-8 от американските университети от „бръшляновата лига" се нареждат в първата десетка на университетите по света. И в тези научни центрове се правят едни от най-важните открития. Американските учени почти всяка година обират 3/4 от Нобеловите награди по физика, химия, биология и медицина. Изследователските лаборатории на САЩ продуцират около 80% от откритията и технологичните пробиви. И което е особено съществено - бизнесът на Америка много бързо усвоява и прилага технологичните новости в производството и услугите. В крайна сметка благодарение на САЩ светът извърши интернет революцията, която е съпоставима по значението си с революцията на електрификацията.
Нека погледнем към индустриите на бъдещето. В нанотехнологията, която функционира на молекулярно и атомно равнище, САЩ са с едни гърди пред конкурентите си.

Центровете по нанотехнология
в САЩ са повече на брой, отколкото е сумарният им брой в трите следващи страни - Великобритания, Германия и Китай. В другата особено перспективна област - биотехнологиите, Америка заработва 76% от приходите от приложните разработки в тази сфера. Водещата компания "Дженерал електрик" е на челно място в разработката и производството на генератори за получаване на електроенергия от възобновяеми източници. "Гугъл" и "Майкрософт" оглавяват съответно интернетния и компютърно-програмния пазар. При това положение има ли място за тревога отвъд Атлантика?
Място ако не за тревога, то за преоценка безспорно има. Американската училищна система - за разлика от университетската, не се котира добре по световните стандарти и едва ли адекватно подготвя работниците и служителите за информационната ера. Американските учени наистина грабват лъвския пай от Нобеловите награди, но това са учени на 60-70-годишна възраст, а въпросът днес е къде са водещите млади учени на 30-40 години.

ЕС, най-голямата икономика в света,
вече успешно сплотява усилията на учените от 500-милионната европейска общност, така че Евросъюзът определено застига Америка. Япония пък е водеща в разработката и производството на фотоелементи за преобразуване на слънчевата енергия в електрическа, както и в акумулаторите на бъдещето.
На свой ред Китай чрез държавно регулираната си икономика успешно и бързо усвоява западните високотехнологични образци и влага огромни средства в научноизследователската и технологичната сфера. И тъй като по всяка вероятност след около 15-20 години Китай ще изпревари САЩ по обема на своя БВП, едва ли има съмнение, че китайската конкуренция на технологичния пазар ще бъде застрашителна. Но Америка исторически е доказала, че е гъвкава, адаптивна и иновационна, така че САЩ поне в обозримото бъдеще ще останат технологичният лидер. Лидер, който обаче поради обективните причини на историческото развитие ще трябва да разделя водещата си позиция с ЕС, Япония, Китай и Индия.
Чавдар Киселинчев/в-к “Монитор”