"Дойде лято, свърши тая зима - тебе славим, партийо любима", се казваше в едно присмехулно стихче от съветските години. Очаква се да чуем такова и за Путин. Е, може да прекалявам малко, но Путин също е източник на блага. Нека припомним последното - спасяването на петте български медицински сестри и палестинския лекар от либийски плен. Някой ще възрази: "Че как тъй, драги ми господине, какво общо има тук Путин?", или в превод на съвременен език: "Да бе, да!". Путин обаче наистина изигра една от ключовите роли за освобождаване на злочестите медици, признали след изтезания, че съзнателно заразявали със СПИН либийски дечица.

Сестрите и палестинецът бяха арестувани през 1999 г. и прекараха следващите осем години в либийски затвори. Безспорно не става дума за "Абу Гариб" или Гуантанамо, но либийците също не предлагат курортни условия. Изнасилват затворниците, горят ги с цигари, подлагат ги и на други мъчения, включително с електрически ток, причинил частична парализа на една от българките. Естествено всички си признаха и либийският съд на два пъти ги осъди на смърт. Отказа обаче да приложи към делото мнението на чуждестранните медици. Те са убедени, че заразяването е предизвикано от антисанитарните условия в либийските болници, в които инжектират пациентите с една и съща мръсна спринцовка. Подобни неща са се случвали и в Китай, и в Румъния, и в Казахстан.

Клетниците вече се прощаваха с живота, но изведнъж смъртното им наказание бе сменено с доживотен затвор. Получиха и разрешение да излежат присъдата в родината си. Откара ги в България със своя самолет съпругата на френския президент Сесилия Саркози, а той самият побърза да пристигне в Либия. По думите на Никола Саркози, той ще съдейства на Либия да нормализира контактите си с външния свят, от който страната бе изолирана за 30 години заради увлечението й по тероризма.

Както се изрази сп. "Тайм", "никой във Франция не знае със сигурност защо Саркози е взел тъй присърце нещастието на българките". Всъщност мотивите на Саркози са напълно разбираеми - Париж иска да направи Либия свой голям търговски партньор. Италия и Великобритания също станаха по-благосклонни към развилнелия се полковник Кадафи. Миналата година корпорацията "Бритиш петролиъм" сключи с Либия договор за петролни проучвания на стойност почти един милиард долара, заради който в крайна сметка Великобритания може да инвестира в тази страна над 25 милиарда. Либия планира да удвои петролодобива и така ще се изравни с държави като Венецуела, Ирак и Нигерия. При това в Либия има и огромни находища на природен газ.

В последно време Путин неведнъж използва енергийните ресурси на Русия, за да постави на място някои съседни страни. Все по-недоволен от енергийната си зависимост от Русия, Европейският съюз търси алтернативни източници на газ. Оттам иде и курсът за сближаване с Либия. Негов страничен резултат бе освобождаването на българките и палестинеца, получил тутакси българско гражданство, за да бъде помилван заедно с медицинските сестри. Ето защо наричам Путин източник на всички блага. Освен това семействата на пострадалите деца получиха по един милион долара. Откъде са дошли парите все още е тайна за мен. Лондонският в. "Файненшъл таймс" сочи за техен източник... самото либийско правителство.

През 2003 г., изплашена от американското нахлуване в Ирак, Либия доброволно спря ядрената си програма и прати оборудването в САЩ заедно със запасите от уран. Тъкмо тогава би трябвало Вашингтон да поиска освобождаването на българките. Това обаче не бе сторено веднага, а после вече беше късно. Което за пореден път доказва: желязото се кове, докато е горещо, а войните е по-добре да се печелят. Ето, Либия взе заложници и това й се размина, също както на Иран се размина неотдавнашното пленяване на английски моряци, а на талибаните - отвличането на 22-ма южнокорейски християни в Афганистан. В крайна сметка Сеул започна да преговаря с похитителите за откуп и е склонен вече да изпълни основното им искане - да изтегли войските си от Афганистан, където впрочем е изпратил само 210 войници, и то нестроеваци.

Сега всички са се втурнали презглава да се прегръщат с Кадафи, вместо за назидание да го накажат за безчинството, както е ставало преди. От кръстоносните походи чак до началото на 19-и век северноафриканските пирати ограбвали кораби в Средиземно море, разбойнически нападали крайбрежните градове, отвличали хора. Между 16-и и 17-и век продали в робство над един милион европейци, дори жители на Исландия и Северна Америка. За тези гадове четем например в "Робинзон Крузо" и "Граф Монте Кристо". В началото на 19-и век обаче те били смазани от американския флот и морската пехота. В нейния химн и досега се говори за "бреговете на Триполи". Значи все още не е забравила пътя дотам.
Владимир Козловски, МИГнюз