Петдесетте и пет депутати от ДСБ и СДС в следващия парламент, които прогнозира Методи Андреев, биха били едно добро начало. Още 106 от ГЕРБ, и десните ще имат абсолютно мнозинство. С 20 още други – ако ГЕРБ не ги вкара сам, може някой и друг независим, плюс някой пренебрегнат «Лидер» или атакист - току-виж мнозинството станало конституционно. Тогава десните ще могат да променят – или още по-добре, да напишат наново, основния български закон, изчиствайки от него всичко, дошло от социализма. И България ще започне на чисто.

Всичко това сега е сън в (д)ясна нощ. Десните в България наистина трябва да се обединят, ако искат да дойдат на власт, или поне да влязат във властта догодина. Те обаче не се обединяват с години - не само защото няма кой да ги обедини. Не се обединяват, защото няма какво да ги обедини.

«Какво» е кауза. Каузата на българските десни не беше влизането на България в ЕС и НАТО – това бяха просто национални цели по дългия път към Свободата. Няма по-легитимна дясна кауза от Свободата. Членство в алианса и в клуб на богатите нито отне каузата на десните, нито я хариза на левите. Каузата на левите е властта. Те я осъществиха. Десните още не са. Няма и да го направят, докато не разберат, че политика не се прави без идеи. Политиката е дял от философията; тя не е цел, която може да бъде постигната без по-широк идеологически контекст, т.е. без идеология. Без идеология, иначе казано - без набор от принципи, десните не само няма да спечелят нито едни избори оттук нататък, но и ще изчезнат от политическата карта на България.

Преди състоялия се на 22 ноември «конгрес на победилия социализъм» на БСП, червеният стратег Александър Лилов публично сподели тревогата си, че «България не участва в технологичната, екологичната и комуникационната революция на света», и видя възможността за поява на идеология и интелектуално водачество в страната във връщането на лявото към автентичните му корени. Не забелязах десен лидер да противопостави на Лиловите вълнения нуждата преди всичко от морална, а сдед това от всякакви други революции. Само чрез морална революция може да се рекрутира нов – при това десен! - интелектуален елит, който да поеме интелектуалното водачество, да формулира нова политика и да излъчи новите политици на България. Благодарение на тази морална революция политическият проект на дясното – капитализмът – най-после може да придобие реални измерения и в България.

Не се получи идеологически спор не само защото Костов и Юруков, вместо да водят идеологически битки с БСП, водеха братоубийствена война помежду си. Не се получи, защото след краха на комунистическата идеология, в България на практика няма никаква идеология. Откакто през 1990 г. Кръглата маса замени марксизма/ленинизма с «национален консенсус», политиците от всички цветове мълчаливо се съгласиха, че всичко е разрешено, че всичко се продава или се договаря, а останалото зависи от натиск, лобиране, манипулации, сделки, измами, подкупи и предателства. Всяко следващо от изредилите се през последните 19 години дузина правителства бе с все по- неограничена власт, по-необвързано с политика и неограничавано от идеология, и всяко оставяше предшествениците си безнаказано да се измъкват с плячката си. Това се наричаше и продължава да се нарича „политически прагматизъм”.

Когато няма идеология обаче, няма политически принципи. Няма посока, няма цели, няма интелектуално водачество. Няма проект(и) за бъдещето. Няма и битка с комунизма, макар че за десните подобна битка означава разобличаване, а не противопоставяне; означава оборване, а не осъждане. Означава най-вече смело прокламиране на последователна и радикална алтернатива на комунизма - алтернативата на капитализма.

В основата на капитализма стои моралът на рационалния егоизъм. Според този морал човек трябва да живее за самия себе си, без да жертва себе си за другите, нито да жертва другите за себе си. Трябва да се ръководи от собствения си рационален интерес. Този интерес произтича от неговата природа на човек и не предизвиква конфликти с другите хора. Не може да има конфликт, когато хората си взаимодействат като търговци – дават ценност, за да получат ценност в замяна. Принципът на търговията е единственият рационален етичен принцип на всички човешки взаимоотношения. Това е принципът на Справедливостта.

Този етически принцип доведе Западния свят до невиждан разцвет и срути комунизма в Източна Европа. Но тъй като в България десните не го заявиха недвусмислено, не го назоваха, не формулираха цялостен етичен кодекс на неговата основа, те лишиха капитализма от пълноценна философска защита. Сега, когато в разгара на световната икономическа криза много западни правителства убеждават обществата си, че капитализмът е нестабилна система, осъдена периодично да преживява такива и дори още по-сериозни кризи, и лансират възгледа, че държавата трябва да играе по-голяма роля в икономиката, десните в България повече от всякога са длъжни да защитят капитализма. Не само като практика, но и като теория. Длъжни са да го защитят като идея. Нещо повече – длъжни са да победят в битката с комунизма, тъй като в идеологическите битки залогът е голям, а победителят е само един. Залогът е бъдещето на страната, а то се определя единствено от победителя. Победителят налага на всички своите идеи и своя морал. Не може да има обща платформа, средно положение, компромис между противоположни идеи.

Някои може би се притесняват, че една морална защита предполага боравене с понятия като «добро» и «зло», и генерира «черно-бял» възглед за света. Такъв възглед обаче е напълно легитимен – просто защото във всяка работа има две страни. Едната от тях е правилна, другата – неправилна. Ако под "черно и бяло" се разбира добро и зло, средата, тоест сивото, е само смес от тези два цвята. А когато сме установили, че едната алтернатива е добро, а другата – зло, няма оправдание да изберем дори част от нещо, което е зло. Именно идеята, че човек не трябва да дава морални оценки за другите, че трябва да проявява морална търпимост към всичко, че доброто се състои в това, никога да не се отделя доброто от злото, води до морална деградация на обществото. Животът е поредица от избори: докато хората трябва да правят избор, не може да се бяга от моралните ценности; докато моралните ценности са в опасност, не е възможно да има морален неутралитет.

Що се отнася до това какви ще са участниците в битката, БСП се кани да воюва с родени от «изискването на времето умове, таланти и характери» (по Лилов). Стратегът от Граничак сигурно има предвид умовете, талантите и характерите на социалисти като Илияна Йотова, Кирил Добрев и Кристиян Вигенин. Не е нужно противниците им – защитници на капитализма, да са чак толкова умни и талантливи. Задължително е обаче да бъдат нови, ангажирани хора на морала. Хора, които с делата си оправдават названието «интелектуалец»: човек, воден от интелекта си. Или както преди почти половин век «поетесата на капитализма» Айн Ранд писа – трябва да бъдат НОВИ интелектуалци. «Новият интелектуалец събира в себе си близнаците, които изобщо не е трябвало да бъдат разделяни: интелектуалецът и бизнесменът. Този съюз ще породи два нови типа: практичният мислител и философски настроеният бизнесмен. За новите интелектуалци борбата за капитализъм ще е не "практически", не икономически, а морален въпрос. Точно това заслужава капитализмът и нищо по-малко няма да го спаси".

Новият български интелектуалец обаче ще се роди само ако българските бизнесмени и интелекуталци – «философски настроении бизнесмени» и «прагматични интелектуалци» (пак по Айн Ранд), съумеят да разбият стената на взаимното неразбиране, която сега съществува между тях. Раждането няма да е лесно. Бизнесът късогледо е вторачен само в днешния ден и смята за излишно губене на време и харчене на пари всяко теоретизиране за бъдещето. Бизнесмените все още не разбират, че борбата за капитализъм, тоест за свободно общество, е постоянна борба, преди всичко борба на идеи, борба за сърцата на хората и преди всичко на младите. Интелекуталният елит високомерно се държи настрани от прагматизма на ежедневието. Интелекуталците предпочитат да теоретизират зад прашните бюра на университетите как обществото цялостно да се преустрои, вместо «да се омърсят» от досега си с политиката. Едва когато почтеният бизнес открие и подкрепи сред тях тези хора на интелекта, способни да създадат те мащабна визия за общество, основано не върху равенството, а върху Свободата, и постоянно да бдят над него, капитализмът в България ще бъде адекватно защитен.

И десните ще дойдат на власт.
Калин Манолов