Идват избори – най-благодатното време за „прекупвачите на идеи”. Така най-великият социален мислител на ХХ век Фридрих Хайек нарече интелектуалците, които не са нито оригинални мислители, нито експерти, а просто хора, запознати преди всички с новите идеи. Интелектуалците са хора, които могат да говорят и пишат разбираемо за широката публика, и така да й влияят. Те решават какво да слушаме, под каква форма да го чуем, дори от какъв ъгъл да ни бъде представено.Те решават кой да бъде и кой да не бъде чут. Интелектуалците са ковачи на думи – поети, писатели, журналисти, литературни критици, академични преподаватели, в случая на Първанов – и чалга певци. Много е вероятно Любен Гоцев и Митьо Гестапото да са купили наковалнята. Това не омаловажава думите – напротив, прави ги още по-опасни, защото ги доближава до политиката. Влиянието на интелектуалците върху политиката е незаслужено подценявано. Днешните идеи са утрешната политика.

Пренебрежението към интелектуалците, включващи се в комитети за подкрепа на леви политици, е разбираемо за ценителите на свободата. Дори да не са ченгета, подписалите се не са свободни хора, защото не действат по собствена воля. Не са и почтени, защото го правят за пари и привилегии, които управляващите им дават, за да помагат на тяхната власт. От векове придворните интелектуалци помагат на царя,като уверяват народа, че той и властта му са с божествен произход.Така народът е доволен, управниците – вечни, а интелектуалците се нареждат сред най-влиятелните и богати хора в обществото. Според тях те имат право на това – защото разумът стои над смелостта и желанията, интелектуалното съзерцание е най-възвишената дейност, а философите трябва да управляват. Един инициативен комитет преди години доразви тази Платонова парадигма: ”Желев или гражданска война!”

Комитетите на Първанов сега плашат:„Първанов или малка държава!” Това е много сериозна заплаха за онази част от българите, които не могат да се справят сами. Най-безпомощните – кметове и интелектуалци – вече й се поддадоха. Със сигурност ще ги последват лекари, учители, ловци, риболовци, автомобилисти - всички, според които само голямата държава може да помага на бедните, да насърчава икономическия растеж, да защитава околната среда, да осигурява социална справедливост. Все по-голямата държава означава все повече работни места за интелектуалци. Едно минимално управление, което по думите на Джеферсън ще “възпира хората от ощетяване един на друг, и ще ги остави свободни сами да управляват своя стремеж към трудолюбие и подобрения,” не би имало нужда от много плановици, социолози и градоустройствени архитекти. Възхвалавайки в книги, предавания, статии и танцови спектакли голямата държава, интелектуалците просто действат според своя класов интерес.

Но не всички са корумпирани – много от тях искрено вярват, че една постоянно нарастваща държава е от полза за обществото. Нито са само леви – зад десния Беронов стоят немалко “професионалисти и експерти”, които често печелят“бонуси” от интервенцията на държавата, и защитават свободния пазар навсякъде другаде освен в собствената им сфера на дейност…

Затова вместо да заклеймяват комунистите, по-добре хората от щаба на десния кандидат-президент да си дадат сметка за причината за техния успех. Комунистите успяха, защото имаха дързостта да бъдат утописти. Това им спечели подкрепата на интелектуалците и влиянието върху общественото мнение, и за по-малко от век докара на власт утопията им, която изглеждаше безнадеждно далеч.

Публичен образ на десния кандидат-президент като интелектуален водач, готов да работи за идеал с малка перспектива за скорошна реализация, ще е много по-успешен от имиджа на борец срещу статуквото, какъвто по функции и възраст Беронов не може да бъде. Разработването на философския фундамент, върху който да стъпи по-нататъшното развитие на едно свободно общество, е задача от първостепенна важност за един президент. Щабът е дължен да му напише либерална Утопия – програма, която да не съдържа някакъв вид разводнен социализъм, да не е прекалено практична, и да не се ограничава до политически възможното днес. Историята изобилства с примери как лесно изпълними според съществуващите представи неща бързо стават политически невъзможни като последица от промените в общественото мнение, върху което десните не са повлияли.

Програмата на десния кандидат-президент трябва да заплени въображението. Трябва да внуши, че изграждането на свободно общество е акт на мъжество и дръзновение, а хората, които го изграждат – мъже с воля да отстояват непоколебимо принципите си и да се борят за пълното им реализиране, колкото и далечно да изглежда то. Само така той ще има шанс да спечели войната на идеи, която перманетно бушува в обществото, и благодарение на която обществото се развива.

Президентската битка е една от най-важните в тази война. Останалото е комунизъм.

Калин Манолов