Тъжни са душите на българските граждани. Спряха ни сума ти пари от Брюксел. И още щели да ни спират. Защо, къде сбъркахме! И, по-важно, кой сбърка?

Преди три години президентът Първанов създаде тройната коалиция. Със своето могъщо мнозинство в парламента, трите партии трябваше да гарантират бързото приемане на необходимите закони, а изпълнителната власт, подкрепена от същото това мнозинство, трябваше да довърши бързо несвършената работа, така че да станем пълноправни членове на Европейския съюз на 1 януари 2007 година.

Задължително е да припомним тези на пръв поглед общоизвестни факти точно сега, три години по-късно, когато Европейската комисия, в абсолютно прав текст, в докладите си от края на юли, ни съобщи как българската законодателна и изпълнителна власт са се провалили именно в тази най-важна цел, която беше основание за създаването на формулата 3:5:8 и избирането на Сергей Станишев за премиер с мандата на ДПС.

Успокой се, драги ми читателю! Няма да ти преразказвам за пореден път заключенията от двата доклада на Брюксел. Няма да развивам и политически тези относно необходимостта от предсрочни избори и смяна на управлението. По този въпрос вече всички се изказаха, даже вот на недоверие имаше. После вкупом отидоха на море.

Малцината останали на работните си места министри и висши административни служители, обаче, трябваше някак да обяснят какво ще правят след докладите на Европейската комисия. Затова написаха план за действие и на 12 август го качиха на страницата на правителството в Интернет. Щом дори на българската уеб страница на правителството го качиха накрая, значи сигурно, че са го пратили преди това в Брюксел. Цели 200 страници! Да четат европейските бюрократи, докато нашите политици си почиват.

Забелязваш ли, уважаеми читателю, нещо странно и неестествено в тези действия на българското правителство? Да поразсъждаваме заедно.

На кого спряха парите?

На българските граждани. Тези милиарди, съгласно европейските правила и документи, трябва да стигнат до общините, за да има там модерни пътища и пречиствателни станции. Трябва да стигнат до предприемачите, за да имат те високотехнологични производства и квалифицирани хора, за да печелят повече и да плащат по-високи заплати. Трябва да стигнат до земеделските производители, за да станат конкурентноспособни на европейските фермери. Трябва да отидат за строителството на нови магистрали, железници, летища и пристанища, за да сме всички ние бързи, подвижни и ефективни във всичко, което правим.

На българските граждани, обаче, правителството не смята за нужно да обяснява какво е сбъркало и какво мисли бързо да оправя. Написали са в Министерскиия съвет плана за действие и са го пратили право в Европейската комисия, като че ли Европейската комисия е най-заинтересованата институция да се пуснат бързо парите за България. Не е!

Европейската комисия няма бърза работа да ни освобждава спрените пари. Европейската комисия има задължение да не ни дава пари, ако няма да отидат по предназначение. Така че, ако има някой, който има интерес да свърши нещо бързо и полезно, за да получим онези митични милиарди от Европа, то това е българският народ.

На българския народ правителството не предлага план за действие. Не му казва: „Хайде всички заинтересовани организации, граждани, общини, предприемачи, селяни, учители, лекари, да съберем усилията си, за да променим нещата в милата ни родина така, че да не ни спират парите!” Напротив, българското правителство пише на Брюксел 200 страници, в които изброява какви са му задълженията по принцип и конкретно като правителство и обещава да ги изпълни.

На кого обещава?

Не на своите граждани, които са го избрали това правителство, а на чиновниците от Брюксел. Има нещо дълбоко сбъркано и ретроградно в такова поведение. То е белег, че в Министерския съвет на Република България седят някакви хора, които не схващат разликата между Съветския съюз и Европейския съюз, не разбират, че Европа очаква не брюкселските чиновници, а българските граждани да одобрят действията на правителството си, да му дадат доверието си и тогава ще има европейски пари.

Нека да илюстрираме сбъркания подход на нашите управници с няколко цитата от плана за действие. Какво според тях трябва да се свърши:

„Необходимо е България:

• да укрепи административния капацитет за управлението на средства от ЕС, като гарантира стабилност, обучение и техническа експертиза на персонала. При назначенията на ръководни длъжности трябва да се избягват потенциални конфликти на интереси.

• да премахне съществуващите или потенциалните мрежи от конфликти на интереси в цялостното управление на средствата.”

Да спрем засега дотук и да се захванем с конфликта на интереси. Две години Веселин Георгиев управлява пътния фонд в състояние на явен конфликт на интереси.

Правителството, което го назначи, съзнателно си затваряше очите за този конфликт. Кой разкри конфликта на интереси в пътния фонд? Българските граждани и българските медии. Ако не беше се вдигнал шум до бога, и до днес министрите от кабинета щяха да си пишат доклади до Брюксел, че всичко в пътния фонд е нормално. Затова не може правителството да се бори с конфликта на интереси при служители, които то самото е назначило.

С тази работа трябва да се заемат българските граждани. Тях, обаче, ги няма в плана за действие.

Да продължим сега с още една злободневна тема от плана:

„Необходимо е България:

• да подобри надзора и прозрачността на процедурите за обществени поръчки на централно, регионално и местно равнище при стриктно спазване на приложимите правила на ЕС.

• да засили контрола върху законността и редовността на разходите посредством извършването на истински и редовни проверки и одити на място по всички програми за финансиране.”

Правителството очевидно си представя, че само ще се надзирава, или пък ще извика някакви всевиждащи европейски експерти да го надзирават, когато разиграва търгове за обществени поръчки. Не му и хрумва, че в демократичния свят този контрол и надзор е обществен и се извършва, като се публикуват открито и явно всички документи по процедурите за обществени поръчки, а проверките и одитите се извършват от независими организации, еднакво отдалечени и от възложителя на поръчката, и от изпълнителя.

По-нататък правителството пише:

„Необходимо е България:

• да гарантира, че финансирането от ЕС е защитено и при необходимост, че изпълняващите или надзорните органи незабавно и директно издават разпореждания за обратно вземане на дадени вече средства, когато са установени нередности или измами.

• да уведоми незабавно Комисията за нередности или измами, независимо дали са потвърдени или има само подозрения. Трябва да се въведат ясни дефиниции за нередности и измами, както и инструкции за процедурите, които да бъдат следвани при уведомяването за тях.

• да вземе мерки за предотвратяване на нарушаването на поверителността и на неправилното предаване и изтичането на поверителна информация, за да се позволи правилният обмен на информация, който не възпрепятства разследванията и правните процедури.”

Тук е наистина много интересно. Според плана, управляващите или надзорните органи първо дават средствата на бенефициентите, а после изведнъж те самите някак си узнават, че парите са откраднати и си ги искат обратно. И, когато хванат крадците, уведомяват … Европейската комисия! Отново всичко е нагоре с краката. Не се търси съдействието на тези, които ежедневно могат да видят кой и колко краде, не се предвижда публичност, дори обратното, търси се възможност чрез процедурите на поверителността да не стане ясно на българските граждани какво става с парите им.

Имало проблеми с административния капацитет, била ни тромава правораздавателната система… Такива проблеми има във всяка европейска държава. Те се решават бавно, с упоритост и постоянство.

В онези 200 страници от плана за действие, обаче, могат да се намерят десетки текстове, подобни на цитираните по-горе, които доказват че проблемът на България е във фундаментално сбърканата логика на мислене и поведение на уж европейското ни правителство. То е забравило, а може би никога не му е хрумвало, че то не е правителство на Симеон, Доган, Сергей, Пламен, Джевдет, Емилия или някой друг, а е правителство на българските граждани и без тяхното участие и подкрепа нищо не може да свърши като хората.

Ето затова ни спират парите, уважаеми читателю!

Александър Божков

Материалът е публикуван в личния блог на Александър Божков и във в. “Труд”