Почти обедна и почти политическа оперативка в Община Варна. Годината е 1997, месеца е февруари, датата е четвърти. Кметът Кирчев изразява недоволство от „хаоса” по улиците и входа на града. Директорът на РДВР дава ултиматум пред присъстващите районни кметове (тайни и явни организатори), барикадите да бъдат премахнати до два часа. Последва объркване! Соловьов иска отстрочка. Аврам го няма (все пак е червен кмет). Владиславовският д-р Станев отказва категорично. Йови Йовев по технократски се дърпа. При Недялков в Одесос са подвижни студентски бригади, които с клони и подръчни средства блокират крастовища и не представляват оперативен интерес. А варненци не искат долара да е три хиляди лева. И сини, а и другите окраски. Ама ............

Големият Кмет охка с любимото ”Къде са сините Соколи сега де?”. Вечерта Добрев сдава властта! Добрин Митев става областен управител, макар и да няма диплома за висше образование (задължителен ценз за тази длъжност). Идва ерата на силовото управление на Варна. Барабар със софийската бригада на полицай Стефанов (изцяло политически поръчки), с безпрецедентен натиск върху бизнесмени, журналисти, политици и т.н.

Времето на политическия фелдфебел Добрин Митев и екипа му-Васко Василев,Любо Роев,Неделчо Ангелов,Стоян Калоянов и... И любимото разказче на Кмета Кирчев на оперативките на Община Варна „Гръмва пушка и аз веднага скачам под масата. А там вече е Благойко (Благой Димитров)”

Е...ех Соколи, Соколи, къде сте сини Соколи ,че да изловите всички мишки. Къде е Любо да оглави Сините и във всеки политически кабинет да бъде сложен портрет на Добрин Митев. Коалиционната реабилитация. Кой както я разбира .но предстои. Реформа. А междувременно варненци от сини станаха сиви! И така гласуват. Какво тук значи някаква си личност, или пък някакво си СДС. Нали Соколите летят в някое задимено кафене, за да градят бъдещето.Но не на избори.а на маса. Чие бъдеще ли? Ами на сините! Без изключение. А ако някои не искат – справка Добрин Митев.