В едни по-добри времена отговорът на този въпрос щеше да бъде лесен. Расате, в тези по-добри времена, не би могъл да гледа в никаква посока, защото тогава би бил – поради известно всекиму, запознал се със съдържанието на читанките историческо стечение на обстоятелствата - без очи.

Днешният Расате си има очи. Въпреки че е безочлив, всъщност очите му са ококорени на четири. Оглежда се, клетият, как да придобие някаква обществена известност, как да попадне в някое и друго вестникарско заглавие, как все по-публично да се заговори за иначе непретенциозната му като природни дадености персона.

Пробва да гравитира около интелектуалните титани от “Атака”, после се скара с тях, а по време на скандалите твърдеше, че едва ли не самият той ги е създал… с двете си ръце. Пробутваше себе си и гаджето си в телевизионни предавания, където двамата полагаха неистови усилия да артикулират поне две поредни сложно съставни изречения, без да започнат да заекват. И накрая стигна до гениалната идея. Ще създам, каза си Расате, “национална гвардия”, дето ще гони циганята и ще помага при наводнения.

Бравос, Расате! Евала!

Нужно ли е да припомням горчивия опит на човечеството от организирането на полувоенни, полуполитически структури като недоносчето на Расате? Има ли смисъл да правя естествено възникващите в съзнанието паралели с SA и SS, както и с последвалите кървави вакханалии при сблъсъка на SS с SA? Няма разбира се.

Можем просто да се вгледаме в историята на по-близкото ни човечество. В просташката и безпросветна “Оранжева гвардия” на малоумния сатрап Стамболийски, да речем. В кошмара, последвал отстраняването на тумора Стамболийски от българската сцена, довел, уви, до други безобразия. И т.н., и т.н.

Всъщност, хубаво е, че детето на природата, избрало да се именува Расате, прави сега тези неща. Защото той, милият, се опитва да повтаря историята. А всеки знае, какво каза преди години един мъдър човек по въпроса – повторението на историята е най-вероятно да се превърне в обикновен фарс.

Националната гвардия на Расате е недоразумение, което – мисля – ще изчезне от ландшафта малко след като се е появило. Язък са униформите, но какво да се прави.

А самият Расате е крайно време да осъзнае, че няма какво да даде на България, тъй като нищо не притежава за даване, че Историята не е бременна с очакване на неговата намеса, че 9 от всеки 10 български граждани не знаят кой е той… и че би било по-удачно да си потърси почтена работа като шлосер-монтьор, например, вместо да се навира там, дето не му е мястото.
Жоро Георгиев