Продължение...

---

Успоредно с това - роенето тече в пресата: вестници се появяват, изчезват, сменят собственика си, преди да си успял да се ориентираш. И разбира се, новата галактика, на която вече живеем - интернет. Добре, нека цъфтят сто цветя, както беше казал председателят Мао, да има за всички вкусове. Но колкото и странно да е скокът на технологиите ни върна назад в едно ново Средновековие на суеверия, слухове, идиотщини. Проблемът е, че цялото това изобилие отмени истината, ценностните йерархии, авторитетите. Ако ти трябва определена теза - непременно ще я намериш по мрежата. Със сигурност там някой твърди, че земята е плоска, някой - че евреите са организирали атентатите от 11 септември.

Един студент миналия месец с гордост заяви, че киселото мляко е измислено от траките. Попитах го откъде е научил. Каза, че го е намерил в интернет. Преди време по една кабеларка твърдяха, че Исус Христос, разбира се, бил българин, въпросът било да се докаже сега, че българин е Моисей или който там беше. Е, това е мило. Списъкът с евреите - врагове на България, който откриха в сайта на "Атака", е вече тревожен знак. Само че аз съм виждал този сайт поне преди година и дори го споменах веднъж публично - показа ми го един от набедените, чието злодейство се състоеше в това, че се е оженил за еврейка. Сайтът висеше в някакъв руски домейн, така че върви го търси! Не знам дали скоро ще има някакъв контрол над средствата за комуникация - мисля, че няма да го доживеем. И че пред нас отново ще се изправи проблемът за едно, този път виртуално Просвещение - за това как да хвърлим светлината на разума в нарастващата информационната тъма.

Други нации с по-мощни институции и по-стари традиции противостоят по-успешно на медийната шизофрения В Америка първо пипат доста здраво, когато законите са нарушени (ксенофобия, порнография, клевети), но дори когато става дума за безобидни глупости, културната сцена е построена така, че е ясно кое е наука и кое не, на кои медии се вярва и на кои - по-малко. У нас йерархиите се преобръщат всеки 50 години, а и все по-голяма част от интелигенцията е принудена да се продава на парче ако не за пари, то поне срещу малко медийно внимание.

Нацията се разпада на светове, които все по-трудно взаимодействат помежду си. От една страна - комплексираната хуманитарна интелигенция от времето на Живков, който търси агресивно етнически реванш, обижда се, затваря се, радикализира националните митове и легенди. От друга - глобалната интелигенция на експертите, учените, големия бизнес, която все повече се отчуждава от родната дивотия, прекарва часове из интернет, праща децата си в чужди училища, ходи на почивка на остров Пукет, играе голф. От трета - балканският реванш на чалгата, смешението, телесното, непукизма. На четвърта - онези, които изобщо са изхвърлени от всякаква култура.

Дистанцията, недоверието, нарастващата омраза между тези три започва да става застрашителна. Трябва да се преосмисли културата, върху която почива тази нация, някакъв опит да се намери онова, в което всички ще се разпознаят. А за начало предлагам да преосмислим няколко жилави мита, с които ни захранват от училище. Че България е стара нация - не, тя е една от младите нации в Европа, което я прави жизнена и симпатична - древното наследство оставете на туристическата индустрия. Че кирилицата ни прави уникални. Не, делото на светите братя ни свързва с европейската цивилизация, основното в него не е технологията на азбуката, а християнизирането на тези земи. Че България е народ от герои - не, тук живеят едни кротки, малко провинциални, работливи хора, които успяват повече в периоди на мир, отколкото на война. (И слава Богу!)

Ивайло Дичев
в-к “Стандарт”, 4 юли 2005г.