Все повече ме ужасява мисълта за това до каква степен единственото съдържание на българската култура е национално-патриотично. Да чувате някой да говори за ценностите на християнството или исляма, на просвещението или прогреса, на модернизацията или глобалния свят? Не, интелигентът у нас е онзи, който може да възпроизвежда националните клишета, да посочи 3 причини, поради които българите са най-старите европейци и 33 други, поради които Македония е българска.

Не ме разбирайте погрешно, чувствам се прекрасно като българин, смятам, че трябва да сме солидарни пред големия свят, в който влизаме, и да се срамуваме само от нещата, които сме направили като индивиди. И далеч не мисля, че политиката по отношение на малцинствата у нас е добра. Думата ми тук е за погрешния път, по който върви тази култура - и който, както се видя, рискува да ни доведе страшни политически последици Националната принадлежност у нас замества такива неща, които са я породили, като например индивидуализма, човешките права, демокрацията.

Национално-патриотичното говорене има винаги един такъв злобен, завистлив привкус. Всеки, който опита да мисли поне малко универсалистки или просто щедро, тутакси се привижда като отродител. Сигурно ще си спомните, че никой не осъди комунистическия режим за престъпленията на възродителния процес; затова пък при висока точка на обществено-политическо кипене той беше обвинен за това, че давал помощи на разни африкански страни.

Малко хора знаят точно какви програми подкрепя фондация "Отворено общество" в България, едно обаче се набива в очите на всички - че дават пари за циганите. Защо давате на други нещастници, а не на нас, които сме по определение най-нещастни? Има нещо съмнително в такова завистливо дефиниране на националната кауза. Увереният в своята идентичност човек е щедър, завистливият има проблем със себе си. Той никога нищо не постига и само скърца зъби, когато нещо хубаво се случи на другите.

Самото етническо дефиниране на нацията е проблем. Завистливият гражданин, обиден от това, че около него разни хора успяват, и озлоблението му се пренася върху най-слабите - етническите, сексуалните или религиозните малцинства. Това описание на ксенофобията дължим на френския социолог Пиер Бурдийо. Може ли аз, французинът, да стигна дотам, че съседи да са ми араби? - вайка се той. И наместо да потърси в себе си причината за това, че не е успял в живота колкото е искал - насочва омразата навън, към онези, които са други, чужди, застрашителни. Това параноично търсене на вината за своите постъпки вън от себе си в различни периоди на историята е водело до различни лудости.

Например избиването на към 50 000 жени, нарочени за вещици, в обвиненията срещу които често фигурирало това, че причиняват импотентност у мъжа. Съвременните расисти почти винаги се опират на подобен аргумент - ужас, малцинствата много се плодят. Същия демографски фанатизъм откриваме в Германия от 30-те (евреи), България от 70-те (турци), Сърбия от 80-те (албанци). Ами че размножавайте се, господа патриоти кой ви пречи? Етническата дефиниция на нацията е израз на безсилие: наместо да интегрира имигранти, територии, населения, България се обрича да провежда безкрайни чистки на чужди елементи - тия били евреи, ония китайци...

Нищо чудно, че откакто се помня, основният начин, по който се изобразява българското е фолклорът. И то един такъв фолклор - напудрен, колосан, изработен от специалистите в БАН. През XIX век Ренан нарече народи, които търсят правата си не като политическа общност, а като набор от локални особености, "етнографски". Като че ли в XXI век българите се примириха с това, че са етнографски народ и единственото, което можаха да измислят, за да ознаменуват подписването на договора с ЕС, беше да тропнат хорце...

Да ни е жив и здрав фолклорът, въпросът е, че той не може да замени референдума, дебатите, гражданските движения. Новият момент в етнонационализма е разпадът на централизираните медии, такива, каквито ги познавахме допреди 20-30 години. Представете си скока, който бележи едно единствено поколение, отраснало с централизирано произвежданите кино прегледи, които гледаш задължително преди филма и които изразяват монолитната позиция на властта - и днешното роене на кабелни оператори, когато дори неголеми села имат местна програма от 2-3 часа на ден?

---

Продължава тук...