Странни неща стават в морската столица.
Лекото повдигане на завесата предизвика спешна “кандидат кметска” треска в една от партийните централи.
Тази сутрин стана ясно, че професорът-икономист, за който ПРИНЦИПНО писахме вчера си имал ... име.
Според варненски всекидневник бившият ректор на Икономическия университет проф. Кальо Донев бил добра кандидатура, предвид това че: “Неговият обществен имидж и липсата на силна партийна обвързаност са добри козове сред омаскарените с изгубени избори демократи в синята централа на Варна.”

Така или иначе името беше ясно отдавана.
Качествата му също.
По-важно е друго - изводите!

Първият извод може и да е парадоксален, но дясното политическо пространство в морската столица наистина е обединено - битките са вътре в СДС.
Очеваден е и фактът, че дълбоки различия вътре в СДС винаги могат да бъдат изложени на показ. Просто става ясно кой за какво има мераци, на кого мераците не са били одобрени от София и защо. При това в реално време.
Янко Станев срещу Христо Кирчев, срещу съветниците на СДС-Варна, подбрани лично от Добрин Митев през 1999 г., срещу “Отворено общество”, срещу НИС на СДС, срещу Надежда Михайлова, срещу Иван Костов и т.н и т.н.

Изключително плодотворното убиване на авторитети, което всички тези клики практикуват във Варна, води преди всичко до халосни гърмежи от малък калибър. Принципно погледнат, разпадът в СДС-Варна и ужасяващо ниския рейтинг на сините лидери във Варна ги принуждава да правят интриги на елементарно ниво.

До скоро се лансираше тезата, че Борислав Ралчев ще играе за кметския пост срещу Кирил Йорданов. Целта на занятието е прозрачна.
Днес Ралчев “... се цели по-високо , например във ВКС.”
Ами, ако Ралчев не се цели във ВКС?
Значи Ралчев е конкурент на областния управител Яни Янев в жестока битка за титлата ... “конкурент на Кирил Йорданов”.
Тук вече не само чайките от варненския вълнолом ще изпопадат от смях.

Ако обаче анализираме сериозно лансираната от СДС теза, че основните конкуренти на бъдещите местни избори през 2003 г. ще бъдат Борислав Ралчев и/или Кирил Йорданов и/или Яни Янев от само себе си налага изводът, че пред тези тримата всички останали са ... политически джуджета. Фактът, че този факт бива признат от сините “лидери” във Варна, говори сам по себе си за състоянието на собствената им организация.
Между другото, схемата “областен управител-кмет” никога не е сработвала точно във Варна. Някогашният областен управител Кирил Йорданов бе победен на кметските избори през 1995. Едва когато Йорданов стана депутат, той победи през 1999г. тогавашния областен управител Добрин Митев.
Опааа!
Нова интрига.

Схемата “депутат-кмет” завърта нови неподозирани възможности - купища сини депутати, стари хиени с нови мераци.
Ами схемата “посланик-кмет”?
Ами обратната схема?

Всъщност, в интерес на обективността - поне отчасти - традицията повелява най-простата схема “кмет-кмет 2 мандат”. Статистически погледнато вероятността да се случи точно това е 50% - другите 50% отиват при най-интригантската схема “депутат-кмет”.
И в двата случая през годините ролята на СДС –Варна за изборния резултат е била съществена.

Само че никой в синята централа не може да обоснове собствената си роля.
Половината от партийните функционери на СДС във Варна са дори по-глупави от събитията които произвеждат.
Другата половина никога няма да признаят, че Христо Кирчев спечели втория си мандат през 1995г., защото синините партийни функционери не участваха в кампанията му.

Генералният извод се пръкна от само себе си: ако Кирил Йорданов повтори мандата си, то много сериозна е вероятността този успех да се дължи на участието на партийните функционери на СДС-Варна в кампанията на някой нещастен професор, който наистина няма ”... силна партийна обвързаност”.
Без майтап!

Борислав Йорданов Янев