Днес вече не е 6 април. Ами сега?! За какво ще пишат родните коментатори до следващия?! Върху какво ще се упражнява в ефир опозицията?! До края на мандата на правителството има още цели две години. За утешение ще им подскажем, че могат още отсега да готвят репликите си за след около 6 месеца, когато изтичат 800-те дни. За тях тогава пак ще е златно време за публично словоблудстване . Може ли някой да пресметне колко мастило, хартия и енергия изхабиха не един и двама по повод 6 април. Да не говорим за потока от изпуснати в ефира, думи, думи, думи... Най-силното оръжие на онези, които нямат с какви дела да се похвалят. Те сякаш упорито се опитват да дават нов живот на така наречената и позната ни до болка група политици: “Не ме гледай какво върша, а ме слушай какво говоря”. Вместо да го пратят в миналото завинаги и да станат част от онези, които наистина работят, без да бият тъпана за това. Глас над всички извиси соцлидерът. То не бяха митинги, не бяха протести. Време не му остана от смяна на саката в парламента с дънковите якета за площадите. Така де, неговите поддръжници не обичат костюмираните господа. Якето го доближава до бедния електорат – прочетохме и това обяснение. Да, проявяваме разбиране, че партизанският му корен все го тегли към бунтарство. Но нали столетницата уж щеше да се модернизира?! Така поне обещаха доста отдавна. Явно пак забравиха, че БСП е парламентарна партия. Иначе как да си обясним, че нейният лидер се държи като начинаещ синдикалист. Отговорът е един. Безполезността й в народното събрание доскучава. Защо да не си разнообразят публичният образ с малко шествия до Министерския съвет и крясъци “оставка”. И без това нямат друга работа. Да сте чули досега едно позитивно предложение, дошло отляво? Няма и да чуете. По най-малко две причини: пазят си идеите за времето като евентуално дойдат пак на власт или пък от грижа за собствения си имидж нямат време да помислят за решаването на проблемите на народа. Въпреки, че и като имаха властта, пак нищо не направиха. Всъщност, свършиха едни неща..., за които е по-добре да не си спомняме. Тези дни Сергей Дмитриевич не направи изключение и се зае със задачата на солист в общия хор на “оценяващите 6 април”. Но този път надмина очакванията – призова премиера да се извини. Пропагандно подхвърлената реплика допълни образа му на младеж, безвреме попаднал в несвойствената му роля на политически лидер. За какво да се извини министър-председателят, другарю Станишев? За това, че разруши уютната къщичка на партийната партизанщина в страната и сложи край на 12 годишното боричкане между едни и същи партийни централи. Да, на вас със сигурност това не ви харесва, но народът го приветства. За това, че прави всичко, за да върне вярата на хората в собствените им сиили и възможности. За това, че държи на професионализма, а не на цвета на пaртийния билет. За това, че призова младите хора и им довери да участват в решаване на важни проблеми на държавата. За това, че заложи на уменията на жените в политиката. За това, че приобщи етническите малцинства в обществения и политическия живот и ги извади от досега отрежданата им позиция на пасивни наблюдатели. За това, че Цар Симеон има натрупан огромен международен опит, авторитет и доверие и сега, като премиер на България допринася повече от всички взети заедно досегашни министър-председатели за положителния имидж на страната. За това, че не пропуска нито една възможност да я рекламира пред инвеститори отвън. За това, че българската църква е обединена пак благодарение на неговите усилия. За това, че спря наследената дългогодишна тенденция на увеличаване на безработицата. За това, че се труди по 18 часа на ден, не за лични облаги. За това, че пое огромната отговорност най-накрая държавата ни да започне постепенно да се модернизира. За това, че не се вписва в познатата ни матрица на български политик и действа като истински държавник, за разлика от много други, самообявили се за такива. Много можем да изброяваме. За кое от всичките тези неща БСП някога е направила и най-малко усилие или пък е дала идея. Това, което столетницата и лидерите й дават на народа си, е едно – ДЕМОДИРАНА ПРОПАГАНДА. Без извинения. Да не говорим за това, че в зората на демокрацията не един политик призоваваше социалистите да поискат прошка за тоталитарните години. Поразиите на Виденовото правителство не ги споменаваме. Тогава последва мълчание и много уверения, все на думи, че БСП е нова, друга партия. До ден днешен обаче действията й не го потвърждават. Така че, извинявай ти, Станишев, но този път наистина прекали. Преиграването не върви нито на театралната сцена, нито в политиката.
Novotovreme.com