Г-н Томов, социолозите смятат, че макар БСП да е с най-високо доверие, не може да управлява сама. Вашето мнение?
БСП вече не може да спечели нито един частичен избор сама. Така беше в Мадан, в Тополовград, а сега в Свиленград и Белоградчик. Свиленград е типичен пример. Яви се с партиен кандидат и загуби. В Белоградчик не спечели тя, а коалиция. В града ние имаме председател на общинския съвет и трима съветници колкото БСП. Сега излязохме с общ кандидат с НДСВ, ДПС и др. Онзи ден БСП го обяви за свой. Типично в техен стил. Това е драстична некоректност. В своето високомерие БСП не вижда реалностите и отново върви към опозиция.

Доверието в БСП расте, а в лидера й Сергей Станишев пада. За хората той е чак на пето място като възможен премиер. Защо?
Не виждам по нищо доверието в БСП да расте. Феноменът "Виденов" е сянка върху Станишев. Двата случая се различават, но и много си приличат. България се умори от неопитни политици и експерименти.

Неопитност ли пречи на Станишев?
Нуждаем се от солидни политици, извървели своя път, решили личните си въпроси, които няма да превърнат политиката в дойна крава за себе си.

БСП има млад и неопитен, но амбициозен лидер. И консервативен апарат. Такава комбинация роди управлението на Жан Виденов. Повтаря ли се това сега?
Страната няма нужда от рискове. Тя има всички шансове да се превърне в една от най-престижните нови европейски страни. Не бива на власт да идва сила, която иска да преразпределя и управлява само себе си и за себе си.

За вас БСП е много гладна партия?
Да. Те непрекъснато говорят, че бързо трябва да овладеят властта. Вече преразпределят постове. България има нужда от спокойна, центристка коалиция.

На другия полюс са проблемите вдясно. Какво се случва там?
Пълното дясно обединение е илюзия. Най-вероятно ще се явят в две или три писти, ще има купища скандали и недоволни. Няма нищо по-трудно от това, да обединяваш 10-15 лидери, чиито партии общо се борят за 7-8 процента. На преден план в изборите догодина ще излязат не партийните, а гражданските структури. Личностите. Централен въпрос ще е кой води листите.

В предишното народно събрание първо подкрепяхте кабинета на ОДС, после се обърнахте срещу него. Врагове ли сте с Иван Костов?
Не сме подкрепяли Костов, а преодоляването на кризата, в която ни вкара БСП през 1997 г. Политиката, в която търсим врагове, е минало. Трябват коалиции, в които се търсят приятели. Разбира се, с Демократи за силна България не можем да имаме нищо общо. Ние сме социалдемократи. На нас центристка коалиция ни е по-скъпа. Ако царят направи нещо добро през 2001 г., то бе, че разби двуполюсния модел, който повече не следва да се връща.

След Жан Виденов дойде Иван Костов, след Костов царят. Какво идва сега?
Мисля, че Сакскобургготски не дойде, за да стане партиен лидер. Той няма да остане в страната като партиен лидер, нито като депутат. А само като изразител на по-широка тенденция. И това е едно от нещата, които ни импонират.

Остро го критикувахте обаче за две неща че създава партия на името си и че иска да възстанови монархията...
Да. Слава Богу, той намери мъжество да каже, че името му трябва да се махне от названието на партията. Подозирах, че иска тихо да реставрира монархията. Нещо, от което той се отказа. Оказах се неправ.

Извинихте ли му се?
Не, но не възразявам публично да призная, че той опроверга неща, които всички счетохме за него че тихо ще реставрира монархията. Това го показа като човек, който може да пренебрегва себе си в името на обществото. А това в политиката е важно. По-добре цар, който става републиканец, отколкото републиканец, който се смята за цар. Убеден съм, че Сакскобургготски се бори за втори премиерски мандат.

---

Продължава тук...